О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
гр.София, 17.02.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 689/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
О. е решение №73 от 16.04.2008г., постановено по в.гр.дело №202/2007г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, първи състав, с което е уважен искът на В. Г. В. срещу касатора “У” А. за сумата от 5000 лв., с искане да бъде отменено като неправилно и постановено решение, с което да се остави в сила решението на Софийски градски съд, с което за този размер искът е отхвърлян като неоснователен. Твърди се, че решението е постановено в нарушение на чл.52 ЗЗД и при липсата на доказателства, с които ищцата да установи връзката между пътнотранспортното произшествие и съдови увреждания. В изложението си към касационната жалба касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Твърди се, че в обжалваното решение е нарушен принципа на справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, с присъденото допълнително обезщетение в размер на 5000лв. Касаторът се позована на конкретна съдебна практика.
Ответникът по жалбата В. Г. В. от гр. С. не взема становище по оплакванията в касационната жалба и посоченото в приложението към нея касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение.
За да е допустимо касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК трябва съществения правен въпрос във обжалваното въззивно решение да е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата има предвид противоречиви решения по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос на различни съдилища.
Същественият материалноправен въпрос, на който се позовава касаторът, е свързан с приложението на чл.52 ЗЗД при определянето на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, решен според касатора при липсата на медицински документи. Същественият правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд в обжалваното решение е въпросът за определяне по справедливост на обезщетението за търпените от ищцата болки и страдания от непозволено увреждане. Настоящият състав на ВКС намира, че въпросът за определянето на справедливо обезщетение за търпени болки и страдания /неимуществени вреди/ е съществен за спора, но не е решен в противоречие с цитираната практика на съдилищата. В случая, с решение от 12.11.2007г., постановено по гр.дело № 3519/2006г. Софийски градски съд, гражданска колегия, първи състав е уважил частично предявен от В. В. иск с правно основание чл. 407, ал.1 ТЗ/отм/ срещу касатора “У” А. за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за търпени от нея неимуществени вреди, болки и страдания със средна степен на интензивност от неразместено счупване на горното рамо на дясната срамна кост и от развит следствие на това тромбофлебит, причинени при пътнотранспортно произшествие по вина на В. Р. К. , при управление на застрахован при ответника автомобил със застраховка “гражданска отговорност”. За разликата до 30 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен, като в тази част решението е обжалвано само от В. В. Въззивният съд е приел, че за страданията й следва да бъде определено обезщетение в размер на 15 000лв., което съответства на установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост за репариране на неблагоприятните последици, настъпили в правната сфера на ищцата като пряк резултат от непозволеното увреждане при съобразяване на доказателствата по делото – две медицински експертизи от вещо лице ортопед-травматолог и вещо лице съдов и коремен хирург. Следователно при определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил доказателствените средства установяващи фактите за вида на увреждането /счупване на кост и тромбофлебит/, интензивността на болките и страданията, времето на проведеното лечение, последиците от уврежданията и прогнозата за в бъдеще. В този смисъл решението не противоречи на представената от касатора съдебна практика, в която се приема, че ищецът трябва да докаже здравословното си състояние и че търпи вреди от виновното поведение на водач на МПС, застрахован при застраховател при застраховка “Гражданска отговорност”/ решение №2286 от 21.ІХ.1972г. по гр.дело № 1259/1972г., Іг.о., решение №883 от 5.ІV.69г.по гр.дело № 390/69г., ІІг.о., решение от 18.11.2002г. на САС по гр.дело №1772/2002г. г.о. втори състав/. Решението не противоречи на влезлите в сила решения от 18.11.2002г. на САС и решение от 6.12.2007г. на САС по гр.дело №238/2007г., с които се приема, че справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент за морални вреди не е абстрактна категория, а следва да бъдат взети предвид всички конкретни факти, установени по делото, които имат отношение към вредата. Затова и разликата в присъжданите от съдилищата различни размери на обезщетенията за неимуществени вреди може да не произтича от неточното прилагане на закона /чл.52 ЗЗД/, като правна норма установяваща справедливостта като критерий за определяне на обезщетението за този вид вреда, а на различните факти, от значение при определянето на размера, специфични за всеки един конкретен казус. Позоваването на решение №1240 от 13.ІХ.1957г. по гр.дело №4775/75 г. , Іг.о. е неоснователно, тъй като даденото в него разрешение за служебното събиране на доказателства няма отношение към съществения правен въпрос по настоящото дело. Останалите решения няма данни да са влезли в сила и не формират по тази причина съдебна практика. Доводите, за постановяване на решението при липсата на доказателства, които да установяват усложняване на здравословното състояние на ищцата, като основание за увеличаване на размера на обезщетението от въззивния съд, имат отношение към неправилността на съдебното решение и отменителните основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и към основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №73/16.04.2008г., постановено по в.гр.дело № 202/2008 г. на Софийския апелативен съд в обжалваните му части.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: