О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
гр.София, 09.02.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. №744/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба З. “Б” от гр. С. срещу решението от 7.04.2009г., постановено по в.гр.дело №2362/2008г. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставено в сила решението от 16.05.2008г., по гр.дело №3917/2008г. на СРС, 62 състав, с което е отхвърлен искът на касатора срещу М. К. В. за разликата между 8.71 лв. до 9389.17 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка “А”, за разликата от 4012.96 лв. до 4511.88 лв. мораторна лихва, както и в частта за разноските. Искането му е за отмяна на решението в обжалваната част като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Като съществен матералноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на съдилищата, касаторът сочи този за задължението на застрахователя да заплати обезщетение по сключения договор за застраховка равно на размера на вредата към датата на настъпване на застрахователното правоотношение. Според касатора от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото е разрешаването на въпросите – обвързан ли е застрахователя да заплати застрахователно обезщетение съгласно сключения договор и клаузите на О. условия, което да е равно на размера на вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие, въз основа на коя правна норма съдът е приел, че сключения застрахователен договор няма действие по отношение на виновното за ПТП лице и застрахователя няма право да получи реално изплатеното на пострадалия обезщетение.
Ответникът М. В. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, прие следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд се е произнесъл по обективно съединени искове по чл.402 ТЗ отм., във връзка с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Прието е, че исковете са доказани по основание, но не и по размер. Ответникът М. К. В. е осъден да заплати на ЗПАД “Б” сумата 8210.71 лв., изплатена в полза на Д. Ж. В. и представляваща застрахователно обезщетение по застраховка “автокаско”, за щети по лек автомобил “Ф” м. Голф рег. № 6* по негова вина. В тази част, поради необжалването му, решението е влязло в сила, както и в еважената част на иска по чл.86 ЗЗД. За да отхвърли регресния иск на застрахователя срещу прекия причинител на вредата за разликата до 9389.17 лв., съдът е приел, че размерът на вредата се определя по средни пазарни цени, тъй като същите представляват обичайно необходимата стойност за възстановяване на вещта, в състоянието преди увреждането и тъй като в случая изплатеното на застрахованото лице обезщетение е по-високо от средната пазарна цена, съдът е уважил частично предявения иск.
Поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос за обезщетението, което застрахователя дължи на застрахованото лице по чл.399 ТЗ отм. и което има право да получи от деликвента по регресен иск, е обусловил решаващите изводи на съда, поради което е налице първата и основна предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Налице е и втората допълнителна предпоставка по т.2. Решението на въззивния съд е в противоречие с решението от 4.03.2003г. на САС по гр.дело №1717/2002г., в което е прието, че ответникът следва да заплати доказаните разходи за ремонт на автомобила, в какъвто смисъл е и решението от 30.05.2006г. по гр.дело №1823/2004г. на САС, ГК.
Не е налице втората допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК защото по първия поставен въпрос се допуска касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните му части, а във втората част на изложението е поставен само въпрос към ВКС, без да се обоснове приложното поле на т.3 чрез посочване на правната норма, която да е неясна или непълна и се нуждае от тълкуване, или е необходимо да се промени съществуващата съдебна практика по приложението на закона.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 7.04.2009г., постановено по в.гр.дело №2362/2008г. на Софийски градски съд, въззивно отделение, в частта, с която е отхвърлен искът на ЗПАД “Б”, сега З. “Б”, гр. С. срещу М. К. В. за разликата от 8210.71 лв. до 9389.17 лв. главница и за разликата от 4012.96 лв. до 4511.88 лв. мораторни лихви, както и в частта, с която е осъден да заплати ДТ в размер на 20 лв.
Указва на ЗПДА “Б” , София в едноседмичен срок от датата на съобщението да внесе по сметка на ВКС ДТ в размер на 32.57 лв., в противен случай производството по делото ще бъде прекратено, за което да бъде уведомен жалбоподателя.
След внасяне на ДТ делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: