О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
гр.София, 09.06.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 125/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на В. К. Н. от гр. С., чрез адв. К срещу решение № 295/30.12.2008 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр. д. № 1554/2008 г., в частта, с която е отхвърлен искът на ищеца за неимуществени вреди сумата от 11 000лв. / разликата между уважения размер от 15 000лв. и претендирания от 26 000лв./. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно в отхвърлителната му част на предявения от него иск с оглед неправилно определяне размера на обезщетението за причинените му неимуществени вреди при процесното ПТП. Твърди, че с решението е нарушен принципа на справедливост и от там на чл.52 ЗЗД, поради което присъденото от съдилищата обезщетение от 15 000 лв. не контактува с действителните болки и страдания. Като основание за допустимост на касационното обжалване, касаторът поддържа, че произнасянето на съда по размера на претендираните неимуществени вреди е произнасяне по съществен материалноправен въпрос, в противоречие с практиката на ВКС относно присъждане на обезщетения за подобни неимуществени вреди и от значение за точното прилагане на закона – К. на застраховането и за развитие на правото чрез изравняване на застрахователните обезщетение присъждани в страните членки на Е. съюз..
Ответната страна – “Д” АД, гр. С. не взема становище по изложените от касатора основания за допускане на въззивното решение до касация, както и по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в приложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, които в случая визират хипотезите на чл. 280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК / т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010г./. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. В случая касаторът визира допустимостта на касационното обжалване на постановеното решение, уважаващо частично предявения пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ, с определяне на размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди от него при ПТП. Този въпрос наистина е релевантен за делото, но доколкото законът задължава съда да определи обезщетението при условията на чл. 52 ЗЗД, което е и сторено в случая, решаването му е конкретно за всяко конкретно дело, тъй като съдът следва да съобрази обезщетението с конкретно претърпените вреди, с конкретно търпените болки и страдания от конкретно увреждане. Щом това е така, определянето на дължимо обезщетение е различно за всяко конкретно дело, поради което не може да се приеме наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практика на ВКС, доколкото присъдените обезщетения по всяко дело са определени при различна фактическа обстановка.
Не е налице и второто твърдяно от касатора основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Не е налице непълнота или неяснота на правната норма – чл.52 ЗЗД, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №295/30.12.2008 г., постановено по гр. д. № 1554/2008 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, втори състав в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: