О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
гр.София, 17.02.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 845/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на М. С. К. от гр. С., чрез адв. К срещу решение № 528/29.05.2009г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр. д. № 1145/2008 г., в частта, с която е отхвърлен искът на ищцата за неимуществени вреди за сумата от 30 000лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно относно отхвърлителната част на предявения от него иск с оглед неправилно определяне размера на обезщетението за причинените му неимуществени вреди от ПТП. Твърди, че с решението е нарушен принципа на справедливост и от там на чл.52 и на чл.51, ал.2 ЗЗД, поради което присъденото от съдилищата обезщетение от 10 000 лв. не съответства с причинените болки и страдания и вината на пострадалата за съпричиняване на резултата. Като основание за допустимост на касационното обжалване, касаторът поддържа, че произнасянето на съда по размера на претендираните неимуществени вреди е произнасяне по съществен материалноправен въпрос, в противоречие с практиката на ВКС относно присъждане на обезщетения за подобни неимуществени вреди и от значение за точното прилагане на закона. Твърди се, че в не едно решение ВКС приема, че дори да има принос пешеходеца за настъпването на ПТП, то този принос е значително по-малък от вината на водача на МПС, тъй като обществено опасен за движение по пътищата се явява той – водачът на превозното средство.
Ответната страна – З. “А” АД в писмено становище иска да се остави в сила обжалвания съдебен акт поради точното прилагане на чл.52 и на чл.51, ал.2 ЗЗД и принципа за справедливо обезщетяване на пострадалата страна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в приложението към жалбата, които в случая визират хипотезите на чл. 280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Но значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. В случая касаторът визира допустимостта на касационното обжалване на постановеното решение, уважаващо частично предявения пряк иск по чл. 407, ал.1 ТЗ отм., с определяне на размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди от него при ПТП при съобразяване на установено съпричиняване на вредоносния резултат. Този въпрос наистина е съществен за делото, но доколкото законът задължава съда да определи обезщетението при условията на чл. 52 ЗЗД, което е и сторено в случая, решаването му е конкретно за всяко конкретно дело. Съдът следва да съобрази обезщетението с конкретно претърпените вреди, с конкретно търпените болки и страдания от конкретно увреждане. В случая, при съобразяване на конкретните данни по делото и установената фактическа обстановка за механизма на причиняване на вредите, установеното нарушение на правилата за движение от страна на пострадалата, съдът е приложил разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, за да намали обезщетението. Различната фактическа обстановка за всеки отделен случай за механизма на причиняване на вредите и разликата във вида и степента на уврежданията, задължава съда да ги съобрази при определянето на дължимо обезщетение, затова то е различно по всяко конкретно дело, поради което не може да се приеме наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречие с практика на ВКС. Отделно от това касаторът не представил съдебна практика във връзка с твърдението му, че вината на пешеходеца е винаги по-малка от тази на водача на моторното превозно средство, поради което не е налице втората допълнителна предпоставка на чл.280, ал.2 ГПК.
Не е налице и второто посочено от касатора основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Не е налице непълнота или неяснота на правните норми – чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД, съгласно които обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Освен това въпросът за приноса на пешеходците за настъпване на пътно-транспортното произшествие винаги е строго индивидуален и не може да бъде предмет на принципно обсъждане и решаване, което да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №528/29.05.2009 г., постановено по гр. д. № 1145/2008 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Решение № 43 от 16.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 648/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията К. Ефремова
чл. 290 ГПК (отм.)
чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК (отм.)
чл. 113 Закон за движението по пътищата
чл. 51, ал. 2 ЗЗД
чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.)
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 6 от 9.01.2009 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е допуснато касационно обжалване на постановеното от С. апелативен съд решение № 102 от 29.05.2008 г. по гр. д. № 357/2008 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора Н. И. Ц. от гр. С. срещу ЗПАД „Д“, гр. С. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 27.02.2004 г. за разликата от 30 000 лв. до пълния му предявен размер 60 000 лв.
По отношение допуснатата до касационно разглеждане част от въззивното решение в касационната жалба се поддържа, че същото е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според касатора, решаващият състав е приел, че неговата наследодателка е допринесла в равна степен за процесното пътно- транспортно произшествие, като се е позовал на писмени доказателства – обвинително заключение и обвинителен акт, които нямат материална доказателствена сила по отношение на описания в тях механизъм на ПТП, а отразяват само мнението на органите на досъдебното производство.
Ответникът по касация – ЗПАД „Д“, гр. С. не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е основателна.
За да отхвърли предявения от Н. И. Ц. срещу ЗПАД „Д“, гр. С. иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.) за разликата от 30 000 лв. до пълния му предявен размер 60 000 лв., въззивният съд е приел, че дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата дъщеря, починала в резултатна настъпилото на 27.02.2004 г. пътно-транспортно произшествие, подлежи на намаляване по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД с 1/2, предвид обстоятелството, че пострадалата е допринесла за злополуката. Според решаващия състав, от представените по делото заключително обвинително постановление на следователя и обвинителен акт, представляващи официални документи, които не са оспорени от ищеца, се установява, че пострадалата е нарушила разпоредбата на чл. 113 Закона за движение по пътищата – пресичала е на неопределено за това място /между пешеходен светофар и спирката, а не на самия светофар/; пресичала е на червен сигнал на светофара за пешеходците и при разрешен сигнал за движение на автомобилите; поведението й на пътя е било колебливо, което е попречило за адекватна маневра на водача на автомобила за заобикалянето й.
Тези фактически и правни изводи на въззивната инстанция не могат да бъдат споделени. Неоснователно решаващият състав е счел за доказани обстоятелствата, имащи значение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице, като се е позовал на актовете на органите на досъдебното производство – заключително обвинително постановление по сл. д. № 98- ТО/4.03.2004 г. и обвинителен акт по пр. вх. № 1303/2004 г. на Софийска градска прокуратура. Макар да са официални документи по смисъла на чл. 143, ал. 1 ГПК (отм.), посочените актове не представляват доказателство за механизма на пътно-транспортното произшествие и за поведението на участниците в него. Тези актове се постановяват в отделните фази на досъдебното производство и отразяват мнението на съответния орган относно наличието или не на предпоставки за наказателно преследване на определено лице. Същите обаче нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Съгласно императивната норма на чл. 222 ГПК (отм.), такава сила е придадена единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд и то само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, в т. ч. и съпричиняването на вредоносния резултат, следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на изрично доказване пред гражданския съд независимо дали по отношение на същите вече са събрани доказателства в хода на досъдебното производство.
Като е приел за доказано в случая, че пострадалата В. Ц. е пресичала на червен сигнал за пешеходците и че по време на пресичането на пътното платно е правила колебливи движения в различни посоки, позовавайки се единствено на обвинителното заключение и обвинителния акт на органите на досъдебното производство, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до неправилност на решението в отхвърлителната му част и налагащо извод за отмяната му. Доколкото обаче не е налице необходимост от повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, с оглед изричната норма на чл. 293, ал. 2 ГПК, след отмяна на решението делото не следва да бъде върнато на въззивния съд, а спорът следва да бъде решен от касационната инстанция.
Преценявайки събраните по делото доказателства във връзка с поведението на пострадалата при процесното пътно-транспортно произшествие, настоящият състав приема за безспорно установен единствено фактът, че същата е пресичала пътното платно на неопределено за това място – на около 20 метра от светофара, което представлява нарушение на чл. 113 от Закона за движението по пътищата. Предвид обаче обстоятелството, че съгласно действащата нормативна уредба на движението по пътищата /чл. 5, ал. 2; чл. 20 и чл. 116 ЗДвП/, отговорността на водачите на моторни превозни средства за осигуряване на безопасността на движението е значително по-голяма в сравнение с тази на пешеходците, допуснатото от пострадалото лице нарушение обосновава съпричиняване на вредоносния резултат /смъртта на същото лице/ в размер на 1/4, а не на 1/2, както е преценил въззивният съд.
С оглед така приетия принос на пострадалата, определеното от въззивния съд като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. подлежи на намаляване със сумата 15 000 лв. /1/4 от 60 000 лв. = 15 000 лв./. Или, предявеният иск се явява основателен за сумата 45 000 лв. Ето защо, въззивното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му част за сумата 15 000 лв., която сума следва да бъде присъдена допълнително на касатора Н. И. Ц.
Т. мотивиран, В. касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното от Софийски апелативен съд решение № 102 от 29.05.2008 г. по гр. д. № 357/2008 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора Н. И. Ц. от гр. С. срещу ЗПАД „Д“, гр. С. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 27.02.2004 г. за разликата от 15 000 лв. до 30 000 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗПАД „Д“, гр. С. да заплати на Н. И. Ц. от гр. С., на основание чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.), допълнително сумата 15 000 /петнадесет хиляди/лева като обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пътно- транспортно произшествие от 27.02.2004 г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 102 от 29.05.2008 г. по гр. д. № 357/2008 г. в останалата обжалвана част.