О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
гр.София, 01.04.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа докладваното от съдията КОСТОВА т.д. №890/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на ”М” О. , гр. П., представлявано от адв. М от А. дружество “М” срещу решение №730 от 18.06.2009г., постановено по в.гр.дело №2604/2008г. на Софийския апелативен съд, с която дружеството е осъдено да заплати на К. Д. Т. , в качеството му на Е. с фирма “К” сумата от 35 000 лв. представляваща стойността на закупени полиуретанови панели, крепежни материали болтове – всички с ДДС, превоз, монтаж и демонтаж, заедно със законната лихва върху сумата, считано от времето от 21.07.2004г. до 20.07.2007г., ведно със законната лихва, считано от 19.02.2008г. до окончателното й заплащане и разноски в размер на 5780 лв. Сочи се, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния и процесуален закон и е необосновано. В изложението на основанията за допускане касационно обжалване касаторът се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по подробно изложени съображения.
В писмен отговор ответникът Е. К. Т. , чрез процесуалния си представител адв. К твърди, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касация въззивното решение, защото не е посочен съществения правен въпрос, както и че не са налице останалите предпоставки на закона. Излага подробни съображения за правилността на обжалвания съдебан акт. Няма направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, прие следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Е. К. Т. е предявил иск срещу “М“ О. от гр. П. за заплащане на сумата от 35 000 лв., представляваща цената на закупените панели, крепежни материали, болтове – всички с ДДС, за превоз и монтаж, на обща стойност 33 708.34 лв. ведно със законната лихва и направените по делото разноски, съгласно молба – поправка на искова молба от 3.04.2008г., дължима по развален договор за продажба и доставка от м.септември 2004г., поради недостатъци на вещта, които я правят негодни за обикновеното и ползване / чл.193-чл.195 ЗЗД/.
С решение №113/25.09.2008г., постановено по гр.дело №37/2008г. Благоевградския окръжен съд е отхвърлил иска по чл.195, ал.1 във връзка с чл.193 от ЗЗД поради изтекъл давностен срок по чл.197 ЗЗД. Не е възприето възражението на ищеца, че давностният срок започва да тече след изтичането на гаранционния срок.
За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че по сключения между страните договор за продажба и доставка на панели и крепежни материали е налице гаранционна отговорност на продавача за качествата и свойствата на продадената вещ на основание чл.193 и сл. ЗЗД, който отговаря както за недостатъците на вещта към момента на прехвърляне на собствеността, но и за недостатъци, които са се появили до края на гаранционния срок. Срокът, съгласно чл.20, ал.4, т.4 и чл.21 от Наредба №2 /31.07.2003г. за въвеждане и експлоатация на строежите за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, е петгодишен и започва да тече от въвеждане на обекта в експлоатация. Направен е извод, че като последица от развалянето на договора по чл.87, ал.2 ЗЗД кредиторът по силата на чл.88 от ЗЗД има право на обезщетение за вредите от неизпълнение на договора, които в случая възлизат на размера на платената цена от 35 000 лв., представляващи стойността на закупените панели, крепежни елементи, болтове и др. с ДДС, превоз, монтаж и демонтаж.
Съгласно ТР №1 по тълкувателно дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС съдът следи служебно за валидността и допустимостта на решението във всяко положение на делото, включително и във фазата по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Недопустимо е решението, когато съдът се е произнесъл по непредявен иск. Спорното право се определя от ищеца с основанието и петитума на иска. Несъответствието между заявеното с исковата молба право и правото, на което е дадена защита с решението, представлява произнасяне по непредявен иск. В случая такова несъответствие е налице, поради което и на основание цитираното по –горе тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС и на чл.280, ал.1, т.1 ГПК решението на Софийския апелативен съд в обжалваната му част ще следва да бъде допуснато до касационен контрол. Постановеното решение противоречи на ТР №88 от 28.02.1984г. на ОСГК на ВС за съотношението между давностния и гаранционния срок при упражнено права на купувача при проявили се недостатъци на вещта, и съотношението му законната и гаранционна отговорност на продавача за недостатъци на продадената вещ.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №730/18.06.2009г., постановено по гр.дело №2604/2009г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение.
Указва на касатора “М” О. да внесе по сметка на ВКС ДТ в размер на 700 лв. в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, в противен случай делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване на председателя на първо търговско отделение след внасяне на ДТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: