О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 797
гр.София, 30.12.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 528/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 във вр. с ал.1 ГПК.
Жалбоподателят “А” Е. София е обжалвал определение от 15.12.2008 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІVа въззивен състав, постановено по гр.д. № 4095/2008 г., с което е върната касационната му частна жалба срещу определение от 07.11.2008 г. по ч.гр.д. № 4095/2008 г. на СГС, ІVа в.състав. Касаторът счита, че от компетентност на ВКС е преценката дали обжалваното въззивно определение подлежи на касационен контрол. Твърди се, че обжалваемият интерес е 1038 лв., а не под 1000 лв.
Ответникът “Т” Е. В. не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
С разпореждане от 23.09.2008 г. СГС-ІІ г.о., 56 състав е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение срещу “Т”-Е. , В. за сумата от 992 лв., представляваща направени разноски в производството по чл.417 ГПК. В тази част отказът е обжалван пред СГС, който с определение от 07.11.2008 г. е оставил без уважение частната жалба.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че не е в компетентността на въззивния съд проверката дали съдебния му акт подлежи на касационен контрол. Съгласно чл.286 ГПК, въззивният съд връща касационната жалба – когато е подадена след изтичане срока на обжалване, не са отстранени в срок констатираните нередовности в нея и когато въззивното решение, респ. определение не подлежи на касационно обжалване. В първата и третата хипотеза се касае до неотстранима нередовност на подадената касационна жалба поради нейното просрочие или законово предвидена необжалваемост на въззивното решение, респ.определение.
Правилно въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията с обжалваем интерес до 1000 лв. В случая този интерес е за сумата от 992 лв. и представлява разноски на заявителя в заповедното производство. Съгласно чл.412, т.6 ГПК съдържанието на заповедта за изпълнение съдържа разноските, които длъжникът трябва да плати на заявителя, в която част може да бъде обжалвана от страните на основание чл.413, ал.1 ГПК. Сега този размер се коригира от жалбоподателя с включване на допълнителна сума като направени пред въззивния съд разноски. Последните се дължат на отделно основание по чл. 81 ГПК, като такива, направени във въззивното производство и дължимостта им се определя с оглед на обстоятелството дали въззивната жалба се уважава или не, т.е. с оглед на резултата във въззивното производство. На въззивна проверка е отказът за издаване на заповед за изпълнение на сумата от 992 лв., което определя и обжалваемият интерес както за въззивното, така и за касационното производство. Поради това обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението от 15.12.2008 г., постановено по ч.гр.дело № 4095/2008 г. на СГС, гражданско отделение, ІVа въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: