О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 716
София,08.12.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 506/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на “Г” Е. , гр. Х. срещу решение на Сливенския окръжен съд №21/25.02.2009г., постановено по в.гр.дело №16/2008г. , с което е потвърдено решение № 399/25.06.2007г. по гр.дело №1266/2007г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен искът по чл.108 ЗЗД на дружеството срещу И. С. У. и Ж. Й. У. от гр. С. за предаване на собствеността на поземлен имот №2862792 с площ от 999 кв.м., намиращ се в местността “О”, селищно образование “И” в землището на гр. С.. Р. са съображения са неправилност на въззивното решение по трите основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението по чл.234, ал.3, т.1 ГПК са изложени твърдения за произнасяне в решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, а също са и решавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос относно елементите на придобивното основание по чл.17а ЗППДОП/отм./ в противоречие с практиката на ВКС като е приел, че за да се установи дали дружеството е придобило правото на собственост върху имота, предмет на спора, е необходимо да се докаже по силата на тази разпоредба, че той е бил предоставен за стопанисване и управление на някое от посочените предприятия, бил е усвоен за нуждите на предприятието и е бил включен като актив в баланса им към 31.03.1991г. Касаторът счита, че изводите на съда не съответстват на точния смисъл на разпоредбата на чл.17а ЗППДОП/отм./ и на установената практика на ВКС по прилагането й в смисъл, че записването в баланса не притежава правната характеристика на придобивен способ, както и че не усвояването на имота за нуждите на предприятието не е елемент от фактическия състав на чл.17а. Въззивният съд се е произнесъл и по материалноправен и процесуалноправни въпроси, решението на които е от значение на точното прилагане на чл.101, ал.3 ЗС, редакцията от 1951г. и на чл.143, ал.1 ГПК /отм./ – доказателствената сила на официални документи относно съдържащите се в тях факти, както относно факта, че имотът от 39650 кв.м. е държавна собственост, така и относно факта, че този имот е предоставен в оперативно управление на МСП “М”.
О. по касация, не изразяват становище по изложените в касационната жалба основания за неправилност на решението и по основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Сливенският окръжен съд се е произнесъл по иск по чл.108 ЗС предявен от “Г” Е. , гр. Х., който е отхвърлен от първоинстанционния съд като неоснователен. Първоинстанционното решение е оставено в сила с обжалваното въззивно решение. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищецът основава своето право на собственост на чл.17а ЗППДОбП/отм./, както и на наличието на универсално правоприемство с МСП ”М”, с. С.. За да се установи обаче, че ищцовото дружество е придобило правото на собственост над процесния имот по силата на разпоредбата на чл.17а ЗППДОП е необходимо да се докаже, че имотът е бил предоставен за стопанисване и управление на праводателя, бил е усвоен за нуждите на предприятието и е бил заприходен като актив в баланса предприятието към 31.03.1991г. Недоказано е предоставянето на стопанисването и управлението на имота на МСП”М” и заприходяването му в баланса към 31.03.1991г. , както и основанието за съставяне на АДС за имота. Прието е, че не е доказано от страна на ищеца, че фактическия състав на отчуждаването на частните имоти за нуждите на Министерството на химията и металургията е осъществен по отношение на процесния имот.
Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Поставените от касатора материалноправни и процесуалноправни въпроси са значими и обуславят крайния изход на делото. Въпросът за това дали в елементите на фактическия състав на чл.17а ЗППДОбП се включва изискването за усвояването на имота за нуждите на предприятието и записване на имота в баланса на приватизиращото се дружество, с оглед установяването, че спорният имот е част от имуществото на преобразуваното предприятие, предоставено му за стопанисване е разрешен в противоречие с установената практика на ВКС, в т.ч. и посочените от касатора решения по прилагането и точния смисъл на разпоредбата на чл.17а ЗППДОбП/отм./. Във връзка с установяване фактическия състав на чл.17а по конкретния правен спор следва да се допусне касационно обжалване и по матералноправния въпрос по чл.101 ЗС за фактическия състав на отчуждаването, към 1967-1969 г., както и за процесуалноправния въпрос по приложение разпоредите на чл.143 ГПК /отм./, тъй като решението има значение за точното им прилагане.
С оглед на изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №21 от 25.02.2009г. по в.гр.дело № 16/2008г. на Сливенския окръжен съд.
УКАЗВА на «Геостройкомплект» Е. , гр. Х., да внесе по сметка на ВКС дъжавна такса в размер на 35 лв. за разглеждане на касационната жалба и да представи документ, че таксата е внесена в едноседмичен срок.
Касаторът да се уведоми, че ако ДТ не бъде внесена в едноседмичен срок и не се представи документ за внасянето й, производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на първо търговско отделение за насрочнване на делото в открито съдебно заседание след внасяне на ДТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.