О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
гр.София, 14.01.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 535/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение № 328 от 09.06.2009 г., постановено по ч.гр.дело № 305/2009 г. на Л. окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 750 от 21.03.2009 г., постановено по ч.гр.дело № 241/2009 г. на Районен съд – Т. , с което е отказано да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение на “ОББ” АД София срещу И. А. И. от с. Б., област Л. за сумата 6045,99 лв. главница, договорна лихва за времето от 28.11.2008 г. до 14.04.2009 г. в размер на 315,52 лв. и наказателна лихва за просрочена главница за периода 28.11.2008 г. до 14.04.2009 г. в размер на 4.36 лв. Жалбоподателят моли за отмяна на определението като неправилно. Към частната касационна жалба е представена молба по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК и са представени три броя разпореждания за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и служебно са приложени два броя определения на ВКС, ТК, като противоречива съдебна практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да бъде допуснато определението на въззивната инстанция до касационно обжалване, е необходимо обжалваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който да е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК, предвид препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 3 от ГПК. В случая касаторът се позовава на противоречива съдебна практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за документа по чл.417, т.2 ГПК / документ или извлечение от счетоводни книги/ и дали същия удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, произтичащо от договор за банков кредит, като съществен процесуален въпрос, обусловил изводите на въззивния съд да откаже издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за горните суми. В обжалваното определение съдът е приел, че представените от касатора със заявлението документи – извлечение от счетоводната книга на ОББ АД и договор за предоставяне на потребителски кредит от 2.08.2006г. са документи измежду изброените в чл.417, т.2 ГПК и чл.60 , ал.2 от ЗКИ, но не удостоверяват надлежно за изпълнение вземане срещу И. И. , както и неговата предсрочна изискуемост. Процесуалният въпрос за съдържанието на документа по чл.417, т.2 ГПК е обусловил крайния изход на делото, поради което е налице първата предпоставка на закона за допускане касационно обжалване на въззивното определение.
Не е налице обаче втората допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като даденото във въззивното определение разрешение на въпроса, че трябва да има яснота в представения от банката документ за изискуемостта на вземането, не е решен в противоречие с цитираните определения на ВКС.
В определението на въззивния съд също е прието, че от външна страна представеният от банката документ представлява извлечение от счетоводните книги и в този смисъл е документ по чл.417, т.2 ГПК. Едно от основанията на съда да откаже издаването на заповед за незабавно изпълнение е липсата на данни за предсрочната изискуемост на кредита , т.е. до кога има погашение на дълга от длъжника и кога е спряно плащането, за да бъде направена преценка дали е настъпило условието по договора за снабдяването на банката със заповед за изпълнение. С определение № 118/ 24.02.2009г., постановено по ч.т. дело №25/2009г. на ВКС , ІІ т.о. е оставено в сила обжалваното въззивно определение защото по делото не е установена изискуемостта на вземането банката за м. VІІ.2008г., задължително условие за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.418, ал.2 ГПК. В определение № 264 от 7.05.2009г., по ч.т.дело №210/2009г. на ВКС, ТК, І т.о. преценката за настъпилата изискуемост на вземането е направена въз основа на конкретните данни съдържащи се в документа “извлечение от счетоводните книги” и доколкото в конкретния случай, от представения от банката документ, не могат да се извлекат данни до кога е погасяван кредита от страна на длъжника, кога са спрени плащанията по него, за да се направи извод дали е настъпило условието на чл.17 от договора за кредит, не могат да се направят изводи за съществуващо противоречие в двете определения. Ако уговорката в договора е, че кредитът става предсрочно изискуем с неплащането на две погасителни вноски, без кредитополучателят да бъде уведомяван / чл.17 от договора/, фактът на неплащането трябва да бъде удостоверен от банката чрез посочване на непогасените вноски и датата на спиране на плащането по кредита. Липсата на отразяване на това обстоятелство в заявлението по чл.417 ГПК и в извлечението от счетоводните книги, препятства проверката на съда за настъпването на изискуемостта на вземането по целия кредит и дали предявеното със заявлението вземане подлежи на изпълнение/ чл.418, ал.2 ГПК/.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №328/09.06.2009 г., постановено по ч.гр.дело № 305/2009 г. на Л. окръжен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: