О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 696
гр.София, 03.12. 2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 628/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Д. а. “Д. резерв и военновременни запаси”, гр. С. срещу решение №677 от 9.01.2009г., постановено по в.гр.дело №504/2008г. на Пловдивския апелативен съд, трети състав, с което е частично отменено решението от 29.02.2008г. по гр.дело №С-2/2006г. на Хасковския окръжен съд, с което “М” Е. в ликвидация гр. Д. е осъдена да възстанови на касатора в натура материали , представляващи ВВЗ и е отхвърлен искът за хидроизолатори ПАК35-10 бр., реле РТИ 230-5200л./230-320/-2бр., ролки къси 120т/ч. -70 бр., реле макс.токово-1бр., реле промеждутъчно – трансформаторно 1бр., гуми 9.00х20 външни 2бр., гуми 9.00х20 вътрешни -15 бр., гуми 11.00х20 – външни 2бр. и вътрешни 3бр. и гуми 11.00х20 колани 3 бр. В останалата част първоинстанционното решение е оставено в сила. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението на трите основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложението си към касационната жалба поддържа основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация “М” Е. в ликвидация не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Същата обаче не следва да се допуска до разглеждане по същество поради отсъствие на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, по следните съображения:
Въззивният съд е разгледал иск по чл.250 и сл. ЗЗД, предявен от ДА “Д” срещу “М” Е. , гр. Д. в ликвидация за възстановяване реално в натура на ДР и ВВЗ, неправомерно отклонени или похабени поради неправилното им съхраняване от дружеството като влогоприемател. За материалите по раздел “П” хидроизолатори ПАК35-10 бр., реле РТИ 230-5200л./230-320/-2бр., ролки къси 120т/ч. -70 бр., реле макс.токово-1бр и реле промеждутъчно –трансформаторно 1бр. въззивният съд е отхвърлил искът поради невъзможност за реалното им предаване на влогодателя, като се е позовал на експертизата и на представена от ищеца справка на л.35, която е установила, че вещите са съветско производство, морално и физически негодни, нямат съвременен аналог, възстановяването им е невъзможно, поради което нямат не само цена, но и стойност. За да отхвърли искът за гумите, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал похабяването им да е резултат от неправилното им съхраняване от влогоприемателя и този извод е изведен след преценка на доказателствата по делото. Съдът се е позовал на обзорите от 2000г. и 2001г., в които е отразено, че материалите представляващи ДР и ВВЗ се съхраняват при подходящи условия и съобразно изискванията, ведомостите установява броя на предадените през 2000г. на дружеството-съхранител гуми, но не и тяхната годност.
С нормата на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК се ограничи достъпът до касационно обжалване, чрез въведеното задължение за селектиране на касационните жалби. Преди да престъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол, посочени от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване.
В изложението си към касационната жалба касаторът се е позовал общо на основанието по чл.280, ал.1 ГПК без да конкретизира материалния или процесуален въпрос от значение за изхода на конкретното делото. Оплакването, че въззивното решение, с което са отхвърлени исковете, е постановено в “пълно противоречие на събраните по делото доказателства” , както и обсъждането от касатора на доказателствата по делото, имат отношение към основанията за неправилност на решението по чл.281, т.3, пр. трето ГПК., но не и към основанието по чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният процесуален въпрос за липсата на произнасяне по искането за присъждане на равностойността на вещите по П. 89 за сумата от 181, 40 лв. не може да бъде разрешен в това производство, доколкото страната е разполагала с процесуалната възможност да иска постановяване на допълнително решение, което своевременно не е упражнила. Доводите за допуснато от съда нарушение на материалния закон също има отношение към основанията за неправилност на решението по чл.281, т.3 пр. първо ГПК. ВКС, във фазата на селектиране на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода на делото е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не дали те за обосновани и законосъобразни, защото основанията за допускане касационно обжалване, са различни от основанията за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът не само не е посочил съществения правен въпрос, но не е обосновал допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК доколкото касаторът се позовава на съдебен акт, който няма данни да е влязъл в сила, постановен при конкретна фактическа обстановка.
В заключение липсва основание за допускане до касационно обжалване решението на Великотърновския апелативен съд по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №677 от 9.01.2009г., постановено по в.гр.дело № 504/2008г. на Пловдивския апелативен съд, трети състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: