О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
гр.София, 23.03.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 707/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
О. е решение №170 от 10.07.2008г., постановено по в.гр.дело №929/2007г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, първи състав, с което са отхвърлени исковете на Г. И. Д. и Й. В. Д. от гр. С. срещу ЗД“Б” АД, гр. С. за сумата общо от 60 000 лв., с искане да бъде отменено като неправилно и постановено решение, с което да се уважат изцяло исковете им за неимуществени вреди. Касаторите Г. Д. и Й. Д. са релевирани оплаквания, представляващи отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложението си към касационната жалба касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Твърди, че САС се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуален въпрос, като решението му е постановено в “крещящо противоречие с практиката на ВКС и по скоро на решение №198, постановено по т.дело № 928/2997г. на ВКС, ТК” , в което съдът “най-обстойно е изследвал причините, поради които следва да се признае, че е налице задължителната застраховка “Гражданска отговорност” и е върнал делото за ново разглеждане и произнасяне от САС само за размера на сумата, която следва да се присъди, нещо което не е направено от САС и от тук жалбата се явява основателна”.
Ответникът по жалбата З. “Б” АД от гр. С. в писмено становище излага съображения за недопустимост на касационната жалба, защото не са посочени основанията в приложното поле на обжалване пред касационната инстанция по оплакванията в касационната жалба, разпоредбата на чл.280 ГПК не намира като касационно основание противоречие с решение на ВКС, с което са дадени указания към въззивната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000 лв.
Разпоредбата на чл. 288 ГПК обвързва допускането до разглеждане касационна жалба по същество с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Основанията за допустимост на касационното обжалване са очертана в чл.280, ал.1 ГПК и предполага произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, спрямо който е налице едно от основанията по т.1, т.2 и т.3. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и той трябва да е обусловил решаващата воля на съда, постановил обжалвания съдебен акт. В този смисъл преценката за допустимост, която трябва да направи ВКС е възможна доколкото има изложени от касатора доводи в приложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
В случая касаторът не е формулирал съществения материалноправен или процесуален въпрос, който да е обусловил решаващия извод на съда за неоснователност на иска с основание чл.407, ал.1 ТЗ/отм/. Ищците са предявили пряк иск срещу застрахователя, при условията на субективно съединяване, за обезщетяване на моралните вреди, които търпят от смъртта на починалия им на 16.01.2004г. син В. Д. , настъпила при ПТП, като пътник в лек автомобил “О”, рег. № Р* управляван от Б. И. Б. , починал също при ПТП. Според ищците гражданската отговорност на водача на МПС е била застрахована при ответника, поради което претендират застрахователно обезщетение. За да отхвърли исковете въззивният съд е приел, че по делото ищците не доказват съществуването на застрахователно правоотношение между дружеството-ответник и водача на МПС, само при наличието на което може успешно да бъде проведен иска по чл.407, ал.1 ТЗ/отм/, след като е изключил от доказателствата по делото по реда на чл.101 ГПК/отм/ приложената като ксерокопие към делото застрахователна полица. Съображението на касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са изведени от решението на ВКС: “най – обстойно са изследвани причините, поради които следва да се признае, че е налице задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, не е съществения правен въпрос по делото. Същественият матералноправен въпрос, по който се е произнесъл съда е за липсата на застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и деликвента Б. Б. Отделно от задължението за формулиране на съществения правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, той трябва да бъде решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото/т.т.1-3/. Касаторите се позовават на противоречива съдебна практика, като единствено сочат решението, постановено по т.дело № 928/2007г. на ВКС, ТЗ, ІІ отделение. Решението на ВКС е постановено по същото дело, поради което не попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Критерият за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отнася до хипотезата, когато съществения правен въпрос в обжалваното въззивно решение, е решен противоречиво от съдилищата с влязло в сила решение, т.е. съдилищата са постановили противоречиви решения по идентичен материален или процесуален въпрос, какъвто не е настоящия случай. Развитото от касатора оплакване за неправилност на решението, поради несъобразяване на въззивния съд със задължителните указания на ВКС съставлява основание за касационно обжалване по чл. 281, т.3 ГПК. Н. на указанията по тълкуването и приложението на закона от въвзивната инстанция при новото разглеждане на делото е основание за обжалване на новото въззивно решение, защото следва да се третира за нарушение на процесуалните правила, но поради вторичния му характер, нарушението на процесуалното правило се преценява при съобразяване на изискването на закона / чл.218б ал.1, б”в” пр.второ ГПК отм , чл.281, т.3 пр.второ ГПК / то да е съществено и поради тази причина решаващата воля на съда да е опорочена, т.е. решението да е неправилно. Следователно противоречието трябва да засяга неправилна практика по приложението на конкретни норми на материалния закон или конкретни процесуални норми, а не неспазването на задължителните указания на ВКС.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №170/10.07.2008г., постановено по в.гр.дело № 929/2008 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, първи състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: