О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№408
гр.София, 15.07.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. №386/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение №70/27.02.2009г., постановено по ч.гр.дело №130/2009г. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставено в сила определение №13 от 12.02.2009г., по гр. д. №148/2008г. Жалбоподателката Д. В. Н. иска отмяна на определението като неправилно, с молба да бъде отменено и даден ход на исковата й молба. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката се позовава на разрешен от съда съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос за допустимостта на предявения от нея установителен иск, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото/ чл.280, ал.1, т.3 ГПК/. Основанието е обосновано с липсата на съдебна практика за разрешаване на спорове, когато съдружникът не изплати или не внесе своя дял и как ще бъде разрешен спора между съдружниците, когато единия от съдружниците не желае промяна на дружествените дялови.
В писмен отговор А. И. Д. , лично и в качеството му на управител на “С” О. от гр. Г. счита частната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК , от надлежна страна по делото.
Предмет на обжалване е определение на въззивен съд, пред който е обжалвано определение на първоинстанционен съд, с което е прекратено производството по предявен от жалбоподателката Д. Н. установителен иск. Обжалвания съдебен акт, съгласно чл.274, ал.3 ГПК ще подлежи на касационно обжалване ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Въззивният съд е приел за недопустим предявения от Н. иск, за установяване по отношение на съдружника А. Д. и дружеството “С” О. , в което са съдружници двамата, ново разпределение на дружествените дялове в търговското дружество. Възизвият съд е приел, че въпросите за дяловото участие в капитала на дружеството се уреждат от общото събрание или съобразно предоставените в ТЗ правомощия за отделния съдружник за защита на конкретни права. Правния си интерес от предявяване на установителния иск ищцата е обосновала с неизпълнено от страна на съдружника задължение да внесе изцяло дяловата си вноска за записаните в договора дружествени дялове, за неизпълнено задължение да направи инвестиция за производствена линия за 5 мил. лв. и поради факта, че въпреки отправените до съдружника покани не свиква съдружниците на общо събрание за уреждане възникналите между тях спорове за дяловото участие в капитала на дружеството.
Касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допусне, макар разрешения от съда въпрос за допустимостта на предявения от ищцата иск да е съществен процесуален и материалноправен въпрос/ чл.280, ал.1 ГПК/. Не е налице втората предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане разглеждане на частната касационна жалба по същество. Съобразно посочената разпоредба същественият въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, трябва да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Такова би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос е наложено от непълнота в закона или е свързано с тълкуване на закона, на неясни правни норми с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. Допустимостта на иска по чл.124 ГПК и исковия процес са обусловени от съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Надлежна страна в процеса е носителят на правото на иск за разрешаване на правния спор – предмет на исковия процес. Принадлежността на правото на иск определя процесуалната легитимация на ищеца. Надлежното упражняване на правото на иск се извършва чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба, с индивидуализиране на конкретното спорно право, носителите на правоотношението и искането, като за надлежното му упражняване съдът следи служебно. В конкретния случай в съответствие със закона и практиката на ВКС за правния интерес от предявяване на установителен иск, въззивният съд е съобразил обстоятелството че ищцата разполага с други средства за защита по ТЗ, но не и с така предявения иск.
В. от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДАПУСКА касационно обжалване на определение №70 от 27.02.2009г., постановено по ч.гр.дело № 130/2009г. на Великотърновския апелативен съд, гражданска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: