О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
гр.София, 14,07, 2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №182/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Х. Г. от с. К., Община С., област Р. , чрез адв. М срещу решение №209 от 4.11.2009г., постановено по в.гр.дело №407/2009г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение №32/12.06.2009г. по д. №423/2008г. на Разградския окръжен съд. С последното е признато за установено по отношение на З. Х. Г. за съществуващо вземането на А. А. Д. по заповед №1053 за изпълнение на парично задължение въз основа на запис на заповед от 7.09.2009г. за сумата от 153 100 лв., издаден от “Б” ООД и авалиран от З. Г. и Г. А. , като вземането е за сумата от 120 677.93 лв. ведно със законната лихва от 16.10.2008г. и 5144 лв. – разноски по делото. Решението е постановено с участието на третите лица “Б” Е. и Г. М. Х. от гр. Р..
Касаторът иска отмяна на въззивното решение като неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, алтернативното искане е за постановяване на решение по съществото на спора – отхвърляне на установителния иск като неоснователен. Претендира за направените по делото разноски. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което едновременно с това съдържа и изложение на касационните основания за отмяна на неправилно решение, касаторът формулира материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени от въззивния съд в противоречие със съдебната практика – чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
В отговор на касационната жалба отв. А. А. Д. , чрез адв. И счита за неоснователна касационната жалба и иска да бъде оставена без уважение. Представя списък на направените за тази инстанция разноски по чл.80 ГПК.
В писмен отговор третото лице “Б” Е. – София иска касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Третото лице Г. Х. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, прие следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Въззивното решение не следва, обаче, да се допуска до касационен контрол, по следните съображения:
Варненският апелативен съд се е произнесъл по иск по чл.422 ГПК относно вземането на А. Д. , за което е бил снабден със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417, т.9 ГПК за сумата от 120 677.93 лв. и разноски 5 114 лв. срещу длъжниците “Б” ООД и физическите лица З. Г. и Г. А. , първият като издател на запис на заповед от 7.09.2006г., а вторите двама като авалисти на записа на заповед, предявен след направено възражение от страна на жалбопадателя срещу издадения срещу него изпълнителен лист. С възражението касаторът е оспорил валидността на менителничното поръчителство по отношение на него, с твърдението, че е авалирал записа на заповед като управител на дружеството, а не в качеството му на физическо лице, за недействителност на записа на заповед, възражения във връзка с действителността на прехвърленото вземане на Д. от приносителя на записа на заповед и кредитодател по договор за банков кредит № 308/5.09.2006г. “Б” АД, извършено чрез джирото на ценната книга, така и чрез цедиране на вземането по договора за кредит.
След преценка на доказателствата по делото и обсъждане на доводите на жалбоподателя, въззивният съд е приел за доказано вземането на Д. по издадения в негова полза изпълнителен лист и поради съвпадане на крайните изводи първоинстанционното решение е оставено в сила.
В т.І на изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят счита за изцяло неправилни изводите на съда относно валидността на менителничното поръчителство в качеството му на физическо лице. Позовава се на чл.17, т.3 от договора за кредит, според който за обезпечаване на вземането на банката по кредита кредитополучателя / “Б” ЕООД/ издава запис на заповед, авалиран от управителя З. Г. и Г. А. Твърди се, че не е възникнало надлежно менителнично правоотношение по записа на заповед между “Б” ООД и “Б” Е. , защото в текстовата част на заповедната книга е записано, че се издава от дружеството, а същата е подписана от лицето В. В. , а доколкото от страна на банката е представено пълномощно, с упълномощител жалбоподателя и упълномощено лице В. В. , то същото е много общо и не задължава В. да подписва както договор за кредит, така и запис на заповед. В заключение се поддържа, че съдът като е приел, че записа на заповед е действителен и задължава лицата, които са го подписали като авалисти, е постановен необоснован съдебен акт. Въззивният съд е приел за действителен записа на заповед записа, като подписан от пълномощник на дружеството с нотариално заверено пълномощно от 1.09.2006г., с което на пълномощника е предоставена представителна власт да договаря и скл. договор за кредит с “Б” Е. , както и да издава запис на заповед. Менителничното поръчителство, като едностранно изявление е на жалбоподателя като физически лице. При тези изложени от касатора възражения и изводи на съда, изложението не съдържа посочването на материалноправния въпрос от значение за крайния изход на делото, поради което не е изпълнено изискването на чл.280, ал.1 ГПК. Не са посочени и някои от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК – решението да противоречи на задължителна за съдилищата практика на ВКС, релевантните за спора правни въпроси да се решават противоречиво от съдилищата, или да са от значение за точното прилагане закона, както и за развитие на правото, поради което не е осъществен и вторият допълнителен критерии за достъп до касация. Изложените доводи са за необоснованост на съдебното решение, представляващо касационно основание за отмяна на неправилно решение по чл.281, т.3, пр. трето ГПК.
ІІ. В раздел Б на изложението касаторът поддържа, че не му е съобщена цесията между Д, съобщаването не може да бъде заместено от други документи, вкл. и подаване на исковата молба, поради което тя не е породила действие спрямо него и се позовава като допълнителна предпоставка за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 ГПК на решение №698 от 23.10.2008г. по т.дело № 306/2008г. на ІІ т.о. на ВКС, което не е представено по делото. Цесията е договор между цедента и цесионера, а съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД прехвърлянето на вземането трябва да бъда съобщено на длъжника, в случая на дружеството “Б” ООД, което е сторено на 3.10.2008г., видно от приложеното на стр. 135 съобщение. От изложението може да се изведе като материалноправен въпросът трябва ли да бъде съобщена цесията на авалиста по записа на заповед, за да произведе действие спрямо него, но не е изпълнена втората предпоставка за допускане на въззивното решение до касационен контрол. В случая не е представено с изложението цитираното съдебно решение на ВКС. Съгласно т.3 на ТР №1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, не е основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието й – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпроси имащи значение за възприетия краен резултат, което в случая не е сторено от жалбоподателя.
ІІІ. Раздел В на изложението касаторът, счита за необосновани изводите на съда за представителната власт на лицата подписали договора за цесия от името и за сметка на “Б” Е. , която не се оспорва от страна на банката и се поддържа в хода на процеса и в представеното пред настоящата инстанция писмен отговор към касационната жалба. От банката са представени писмени доказателства, като доказателство за упълномощаване на лицата, поставили подписи от нейно име в договора за цесия. Касаторът поддържа, че не е представено решение на управителния орган на “Б” Е. за прехвърляне на вземането по договора за кредит на взискателя Д. и не е представен препис от Правилата за управление на проблемните кредити на “Б” ЕАД. Доколкото изложените доводи са за необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение, те са относими към основанията за касационно обжалване на решението по чл.281, т.3 ГПК и могат да бъдат обсъждани, ако се допусне разглеждането на касационнота жалба по същество. В случая не само няма конкретно формулиран въпрос, но не е посочен допълнителният критерий за достъп до касация.
ІV. В Раздел Г касаторът поставя въпросът за действителността на джирото когато не е посочена датата на извършване на сделката, размера на прехвърленото вземане. Оспорва легитимацията на лицето, което е подписало джирото, като представител на “Б” ЕАД. Джирото е формално едностранно изявление. Изискването за форма се счита за изпълнено, ако се извърши с писмена бележка върху гърба на самата ценна книга или на допълнителен лист алонж. За действителността на джирото не е необходимо да бъде поставена дата, място на извършването му или да бъде вписана сумата по ефекта, защото се отнася до всички права по менителнични документ. Банката поддържа извършените от представителя му действия по джиросване на ценната книга. Тъй като взискателят черпи права от записа на заповед, поставеният от касатора въпрос е релевантен за спора, но не е изпълнена някоя от допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Представените с изложението съдебни решения намят отношение към поставения въпрос.
V. В раздел ІІ на изложението по чл.284, ,л.3, т.1 ГПК касаторът поставя процесуалния въпрос за липсата на мотиви по възражението му за преклузия на правото на ответника да представя доказателства до приключване на първото по делото съдебно заседание, за оспорване на истинността на анексите към договора за продажба на машини и откритото производство по чл.193 ГПК и липсата на мотиви по възражението защо не е обсъдено заключението на експертизата за оценка на машините. Касаторът се е позовал на четири броя съдебни решения на състави на ВКС, постанови по отменения ГПК, в които е прието, че липсата на мотиви за претендираното материално право е основание за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда поради съществено процесуално нарушение. В случая, съдът е изложил мотиви по възражението на ответника за намаляване на задължението на дружеството към кредитора. След преценка на доказателствата по делото, вкл. позоваването на счетоводната експертиза, че машините, предмет на продажбата по двата оспорени договора се водят в счетоводството на дружеството като ДМА, съдът е приел, че доказателствата по делото не установяват намаляване на задължението чрез получена от кредитора А. Д. цена от продажбата на машини. Изложеното налага отново да се обоснове извод за доводи на касатора, които са относими за неправилното решение и за касационните основания за отмяна на неправилно решение по чл.281, т.3 ГПК.
В заключение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Не следва да се присъждат разноски на отв. Данидов. Видно от представеният договор за правна защита и съдействие е договорено възражение в размер на 6000лв., със срок на плащане 30.07.2010г. Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът може да иска заплащане на направените от него разноски, т.е. разноските следва да бъдат направени към датата на представяне на писмения договор, което в случая не е сторено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №209 от 4.11.2009г., постановено по в.гр.дело №407/2009г. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: