О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
гр.София, 25.05.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д.№6/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на М. на т. , гр. С. срещу решение №704 от 4.06.2009г., постановено по в.т.дело №2145/2008г. на Софийския апелативен съд, с искане за отмяната му като неправилно при наличието на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Като основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение касаторът сочи чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът “А” О. гр. С. чрез процесуалния си представител адв. Б счита, че не е налице соченото от касатора основание за допускане до касационен контрол на въззивното решение, по съществото й – счита касационната жалба за неоснователна. Искане за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски не е поискано/ чл.80 ГПК/.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, прие следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение е оставено в сила решението от 21.04.2008г. на СГС, постановено по т.дело №67/2007г., с което са уважени исковете на “А” О. за заплащане на възнаграждение за извършена работа по договор от 18.09.2003г., на гаранция и мораторни лихви. За да потвърди първоинстанционното решение, Софийският апелативен съд е приел, че ищецът, в качеството си на изпълнител по договора е предал на ответника, в качеството му на възложител изработеното с протоколи от 15.09.2004г. и 19.03.2004г. От 20.03.2004г. е започнал да тече срока по чл.10, ал.3 от договора, в който възложителят е имал право да направи възражения по изработеното. Доколкото не е направено възражение по представените от ищеца анализи в предвидения от страните срок, съдът е приел, че извършената работа е приета от възложителя без възражения. От този момент се поражда и задължението на министерството да заплати цената за изпълнената работа в размера предявен от ищеца. Направен е също така извод, че ответникът не е представил доказателства за непълно или неточно изпълнение на възложената работа. Счетено и също, че са налице предпоставките на чл.11 от договора за връщане на внесената от ищеца за изпълнението на договора гаранция.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд въпрос от материалното или процесуално право от значение за изхода на конкретното дело. В производството по селектиране на касационните жалби по чл.288 ГПК на преценка подлежат правните изводи на въззивния съд, а не правилността на преценката на фактите и доказателствата по делото.
В случая, в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът формулира въпроса за ангажиране на отговорността на кредитора по договора за изработка при направено възражение по чл.264, ал.2 ЗЗД, който е от значение за правилното решаване на спора между страните, доколкото ответникът в хода на процеса е оспорил точното изпълнение на възложената работа. Не е налице обаче втората допълнителна предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за достъп до касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен във въззивното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед на изменение на законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, какъвто не е настоящия случай. В случая разпоредбата на чл.264, ал.2 ЗЗД е ясна, не се нуждае от допълнително тълкувани или от промяна на съдебната практика, поради което не е налице дефинираното по-горе допълнително основание. Изводите на съда, че възложителят трябва да заплати приетата работа, са направени въз основа на конкретната преценка на фактите по делото. Проверката доколко правните изводи на съда съответстват на установените по делото факти, може да бъде направена само в производството след селектиране на касационната жалба, които предпоставки в случая не са налице.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №704/4.06.2009г., постановено по в.т.дело №2145/2008г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, пети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: