О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 602
гр.София, 14,07,2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. №220/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Касаторът “У” А. , като правоприемник на “Е” А. – София, чрез адв. С обжалвала решение №1273 от 7.10.2009г., постановено по гр.дело №2279/2008г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, първи състав, с което е оставено в сила решение на СГС. С последното е отхвърлен иск на Б. срещу ЗК”Български имоти” А. за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 64 183.50 лв., на основание чл.399, ал.1 ТЗ отм. от настъпване на застрахователно събитие вреди от силен снеговалеж. Жалбоподателят твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – чл. 399 и чл. 348 ТЗ отм. Счита, че доказателствата по делото не доказват причинна връзка между аварията и закъснялото включване на отоплението на оранжерията, за недоказано приетото от съда, за спукани тръби на отоплителната инсталация и от там за недостатъчно положена грижа на добрия стопанин за предотвратяване на аварията. Като основания за достъп до касация подържа тези по чл. 280, ал. 1, т.2 и т.3 ГПК, които обосновава с неправилна преценка от въззивния съд на доказателствата и от там сочи за необоснована от съда връзката между задължението за полагане на грижата на добрия стопанин от застрахования с настъпилите вреди, поради което в противоречие с практиката на ВКС е приел за установено, че такава връзка е доказана. Излага доводи за произнасянето на съда по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а именно – освобождаване на застрахователя от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение при наличие на покрит риск, предизвикан от извънредно събитие с необичаен и непредвидим характер, хипотеза извън чл.390, ал.4 ТЗ отм. На осн.чл.70 ГПК отм. е направено искане за отмяна на наложената му допълнителна ДТ в размер на 800 лв. в съд. заседание от 19.02.2009г. Искането е обосновано с факта, че едва в мотивите на решението си СГС е приел, че снеговалежа няма характер на внезапно и непредотвратимо природно бедствие, поради което се е наложило с писмена молба в първото по делото съдебно заседание да бъде допусната метеорологична експертиза.
Ответникът по касация“Застрахователна компания Български имоти” А. не изразява становище по касационната жалба.
Третото лице в процеса “Д” ЕАД- София възразява въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване защото не е изпълнена втората допълнителна предпоставка – посочване от касатора на противоречива съдебна практика, а доколкото е представена с касационна жалба, счита че е превратно тълкувана. В подкрепа на становището си за отсъствие на предпоставките на закона за достъп до касация по отношение на обжалваното решение, третото лице представя съдебна практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна във въззивното производство, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение на въззивен съд.
Съдът е сезиран за разглеждане при условията на обективно съединяване на два иска – иск по чл. 399 ТЗ отм. и чл.86, ал.1 ЗЗД. Основанието на иска по чл.399 ТЗ отм. ищецът, като трето ползващо се лице, обосновава с настъпването на 16.12.2001г. на предвиденото в договора за застраховка по полица №411445 от 9.07.2001г. застрахователно събитие силен снеговалеж с продължителност до 18.12.2001г. и повторно от 23.12.2004г. до 25.12.2001г. Покритият застрахователен риск е –тежест от естествено натрупване на сняг, при което са претърпени вреди от “ Н. НК” ЕООД, изразяващи се в счупване на 10 068 бр. стъкла. На стойност 64 183.50 лв. За да счете за неоснователен главния иск, САС е приел за доказано възражението на застрахователя и на третото лице, за неположена от ползващия се от застраховката грижата на добър стопанин за запазване на застрахованото имущество, с оглед на предвиденото в чл.19,3 и чл.19, 5 от Общите условия и разпоредбата на чл.388, ал. ТЗ отм. Прието е, че собственикът на оранжерията е преустановил експлоатацията й, не е била отоплявана, не е било извършено своевременното включване на отоплителната инсталация на оранжерията и поддържането й в изправност към момента на обилния снеговалеж, доколкото по делото има данни за спукани тръби на отоплителната инсталация. Счетено е, че падналия обилен снеговалеж действително е събитие, допринесло в значителна степен за настъпване на застрахователното събитие, но липсата на каквито й да е грижи за запазване на имуществото от страна на застрахования, са безспорно обстоятелство, което в значителна степен е допринесло за настъпване на събитието, обстоятелства освобождаващи застрахователя от задължението за заплащане на застрахователно обезщетение.
Допускането на касационния контрол е обусловено от комулативното наличие на предвидените в чл. 280, ал.1 ГПК предпоставки: общата предпоставка по ал. 1 – решението да съдържа произнасяне по значим за конкретното дело материалноправен и/или процесуалноправен въпрос и допълнителните предпоставки, специфични за всяко от трите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. За да бъде извършена, обаче, преценка относно наличието на изброените предпоставки, необходимо е преди всичко да е посочен точно и ясно въпросът, по отношение на който се твърди, че тези предпоставки са осъществени. Това изискване в случая не е изпълнено, както по отношение на основната, така и на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е заявил, че въззивният съд се е произнесъл “по спор, решаван противоречиво от съдилищата” и след подробен анализ на отделните заключения на техническите и метеорологични експертизи е направено заключение, че “не може да се направи категоричен извод за причинната връзка между твърдяното неизпълнение на задължението на застрахования да полага грижа за имуществото и причинените вреди, следователно застрахователят не може да бъде освободен от отговорност за заплащане на обезщетение по чл.390, ал.4 ТЗ отм.” На второ място касаторът счита за необоснован изводът на въззивния съд че отоплителната инсталация е била в неизправност / спукани тръби/ преди настъпването на застрахователното събитие, което е допринесло за настъпване на вредите. Положената грижа на добрия стопанин, според жалбоподателя, са представените по делото фактури, платежни нареждания и експедиционни бележки за закупен газьол, от което е направен извод, че застрахователят отказва без основание заплащане на застрахователното обезщетение за претърпените вреди. От изложеното следва, че касаторът не е изпълнил задължението си да посочи конкретния материалноправен въпрос релевантен за конкретния спор. Съдът не е задължен да извежда релевантния за спора въпрос от приложени по делото съдебни решения. Отделно от това, представената съдебна практика – съдебни решения е за спорове за заплащане на застрахователно обезщетение по застрахователни договори с друг покрит риск и Общи условия, поради което не може да обоснове сходство на настоящия спор с останалите дела, по които са постановени приложените решения. Във всеки от случаите фактите и установяващите ги доказателства са напълно различни, което обосновава съответно и разлика в спорните въпроси и в тяхното решаване. Следва да се отчете и обстоятелството, че преценката на фактическия и доказателствен материал е въпрос на суверенното право и конкретно проявление на правораздавателната функция на решаващия съдебен състав, като неправилността на направените в резултат на тази преценка изводи представлява основание за касиране на постановеното решение, но не и за допускане на касационния му контрол.
Според касатора са налице основания за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за освобождаване на застрахователя от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение при наличие на покрит риск, предизвикано от извънредно събитие с необичаен и непредвидим характер, т.е. хипотеза извън чл.390, ал.4 ТЗ отм., обоснован с обстоятелството, че поради натрупания сняг на конструкцията на оранжерията за кратко време в размер на 0.80м., аварията не би могла да бъде преодоляна, както поради невъзможност на конструкцията да понесе подобно натрупване, нито от възможността служителите да могат да противодействат на интензивния и неочакван снеговалеж. Съгласно т.4 на ТР №1 от 19.02.2010г. по т.дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточното му тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им, какъвто не е настоящия случай и доколкото касаторът обосновава необходимостта от тълкуване на чл.390, ал.4 ТЗ отм. въз основа на конкретните факти по делото. Така поставен въпросът е и не коректен, тъй като трябва да бъдат взети предвид и други обстоятелства от значение за задължението на застрахователя да заплати застрахователното обезщетение при настъпилото застрахователно събитие, а именно мерките, които е предприел застрахования да предотврати или намали риска от вреди. Следователно, дали застрахователят трябва да бъде освободен от заплащане на застрахователно обезщетение поради това, че застрахования не е положил грижата на добрия стопанин за опазване на застрахованото имущество, е въпрос на доказване на правно релевантните за спора факти по всяко дело, а доколко изводите на съда са правилни и обосновани, е въпрос относим към неправилното решение.
По жалбата за отмяна на определение от 19.02.2009г., с което касаторът е задължен да внесе допълнителна ДТ от 800 лв. за несвоевременното ангажиране на доказателства по делото – назначаване на хидрометеорологична експертиза. Определението е правилно. Касаторът мотивира искането си за експертиза с мотивите на първоинстанционния съд. Въззивната жалба е подадена на 3.10.2008г., т.е. въззивника е могъл да направи доказателствените си искания още с касационната жалба, защото към момента на изготвянето й той е разполагал с мотивите на съда. Чл.65 ГПК отм. правилно е приложен, поради което няма основание за отмяна на наложената допълнителна ДТ.
В заключение обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1273 от 7.10.2009г., постановено по гр.дело №2279/2008г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, първи състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: