О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
гр.София, 01.04.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 790/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение №88 от 13.05.2009г., постановено по в.т.дело № 134/2009г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решението на Варненския окръжен съд от 22.12.2008г. по т.дело № 730/2008г., с което по иск на “Българска х. компания” А. , гр. В. са отменени решенията на общото събрание на “П” А. от 30.06.2008г. Жалбоподателят “П” А. иска отмяна на решението като неправилно, а в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се позовава на предпоставките за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Ответникът “Българска х. компания” А. в писмен отговор, счита за неоснователно искането на касатора за допускане до касационно обжалване въззивното решение поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът по касация няма направено искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция. С писмения отговор са представени четири броя решения на ВКС, ТК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въпреки процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
Като процесуален въпрос от значение за правилното решаване на делото е посочен въпросът за редовното призоваване на касатора за съдебно заседание и неговото процесуално представителство. Твърди се, че не е бил редовно призоваван за съдебно заседание, поради което процесът се е развил без неговото участие. Позовавайки се общо на процесуалния въпрос за призоваване на страната в процеса, касаторът не сочи коя норма на ГПК е нарушена от съда при установена задължителна за съдилищата практика на ВС или ВКС по прилагането й / чл.280, ал.1, т.1 ГПК/, или при прилагането й да има противоречива съдебна практика / чл.280, ал.1, т.2 ГПК/, или да се нуждае от тълкуване, или промяна на съществуващата съдебна практика /чл.280, ал.1, т.3 ГПК/, с оглед на обстоятелството, че дружеството е призовавано по пощата с писмо с обратна разписка на адреса на управление, надлежно приложени по делото. Поради необосноваване, както на основната, така и допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допустимост до касация по посочения процесуален въпрос, то не следва да се допуска касационната жалба до разглеждането й по същество.
За да потвърди решението на окръжния съд, за отмяна на решенията на общото събрание на акционерите от 30.06.2008г., въззивният съд е приел, че при свикването на събранието е допуснато нарушение на чл.223, ал.4, т.5 ТЗ и чл.115, ал.2, т.1 ЗППЦК, след като в поканата за свикване на събранието не са посочени въпросите от дневния ред, конкретните предложения за решения, предложени от управителния орган и информация за общия брой на акциите в дружеството. Прието е, че като засилена защита на правата на акционерите в публичните дружества се явява разпоредбата на чл.115, ал.2, т.1 ЗППЦК – поканата да съдържа информация за общия брой на акциите и правата на глас в общото събрание. Двете норми са определени като императивни.
Предвидените в закона строги правила за свикване на общото събрание са гаранция за реално предоставената на акционерите възможност да участвуват в управлението и да контролират дейностите на дружеството, поради което при свикване на общото събрание следва да бъдат изпълнени изискванията на закона, включително и тези по чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ, когато се касае за предложения за решения, подлежащи на формулиране по предложения за обсъждане въпрос, включен в дневния ред.
По разрешения от въззивния съд материалноправен въпрос за императивния характер на чл.223, ал.4, т.5 ТЗ съдът не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Представената от касатора практика по приложението на чл.223, ал.4, т.5 ТЗ е от преди изменението на нормата на закона с ДВ бр.61 от 2002г., с която управителните органи на акционерното дружество са задължени не само да предложат решения за приемане по отделните точки на дневния ред, но те да бъдат и конкретни. В този смисъл са представените от ответника по касация решения на ВКС, ТК по гр.дело №862/2002г., по т.дело № 667/2007г., т.дело № 786/2007г.
Доколкото по правния въпрос за императивния или диспозитивен характер на чл.115, ал.2 ЗППЦК касаторът не е посочил съдебна практика, на която решението на съда да й противоречи, не е налице втората допълнителна предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Неоснователно е поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание ще е налице тогава, когато произнасянето по материалноправния или процесуалноправен въпрос се налага поради непълнота или неяснота на конкретна разпоредба на закон или в случаите, когато се налага изоставяне на вече създадена практика по приложението на същата норма, какъвто не е настоящия случай. С. цитираната разпоредба, освен информацията по чл. 223, ал. 4 от Търговския закон, поканата за общото събрание трябва да включва информация относно общия брой на акциите и правата на глас в общото събрание към датата на решението за свикване на общото събрание, включително общия брой за всеки клас акции, ако капиталът е разделен на класове акции, както и правото на акционерите да участват в общото събрание, т.е. нормата е пределно ясна относно задължението за органите на дружеството поканата за дневния ред на събранието да отговаря на посоченото в закона съдържание.
В заключение липсват законовите предпоставки за достъп до касационно обжалване, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касация.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №88 от 13.05.2009г., постановено по в.т.дело №134/2009г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: