О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
гр.София, 08.03.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на втори март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. №40/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №709 от 3.11.2009г., постановено по ч.гр.дело №559/2009г. на Л. окръжен съд, с което е отменено определението на съдията по вписванията при Л. районен съд от 23.09.2009г. за отказа му да впише прекратяването на договор за аренда от 25.11.2003г. и е дадено указание за вписване на прекратяването на договора за аренда. Жалбоподателят “А” Е. , гр. Л. моли за отмяна на определението като нищожно, като постановено от незаконен състав и развива доводи за функционална компетентност на обжалвания съдебен акт на апелативен съд, гр. В.. Р. са доводи за неправилност на обжалваното определение. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа основанията за допускане касационно обжалване на въззивното определение по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, но същата е процесуално недопустима.
Обжалвано е определение, с което е отменен отказ да бъде извършено вписване. Съгласно 577, ал. 1 във връзка с чл. 569, т. 5 ГПК, респ. чл.32б, ал.2 Правилника за вписването, подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжния съд отказа на нотариуса или съдията по вписванията. На касационен контрол подлежи определението на окрожния съд, с което е потвърден отказа и по този въпрос се е произнесло ОСГК на ВКС в т. 6 на ТР № 1/17.07.2001 г. по приложението на аналогичния текст на чл. 473, ал. 2 ГПК /отм./.
Съгласно чл. 4, б. „е“ от П. за вписванията / ПВ/ арендният договор, по който частният жалбоподател е имала качеството на арендатор, представлява акт, подлежащ на вписване и на това основание той в действителност е бил вписан в службата по вписванията при Районен съд- гр. Л.. По аргумент за противното от текста на чл. 32а, ал.2 ПВ обаче, се налага извод, че не съществува нормативна възможност да се атакуват положителните действия на съдията по вписвания, т.е. всички онези, уважени искания на заинтересованите лица било за вписване, било за заличаване на подлежащите на вписване актове. Посредством обжалването на такова действие на съдията по вписванията, обективирано в допуснатото от последния заличаване на веднъж вписан аренден договор, жалбоподателят цели резултат, отнасящ се до действието на същия договор в отношенията му по неговото изпълнение спрямо приобретателя на арендодателя му, но тези отношения както правилно е приел окръжният съд следва да бъдат установени в едно исково производство.
С оглед на изложеното, частната касационна жалба срещу определението на въззивния съд, което обективира заличаването на един вече вписан аренден договор, е процесуално недопустима и затова ще следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без разглеждане частната касационна жалба на “А” Е. , гр. Л. срещу определение №709 от 3.11.2009г., постановено по ч.гр.дело №559/2009г. на Л. окръжен съд.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от датата на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: