О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
гр.София, 14.01.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 263/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №120 от 1.07.2008г., постановено по ч.гр.дело № 240/2008г. на Л. окръжен съд, с което е потвърдено разпореждането на Л. районен съд от 23.05.2008г., по ч.гр.дело №667/2008г. с което е отказано на “Б” Е. , гр. Л. издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 83 063.80 лв. по договора за продажба от 27.02.2008г. Жалбоподателят “Б” Е. , гр. Л. моли за отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност, а като основание за допускане касационно обжалване на въззивното определение сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се, че съдът е следвало да направи тълкуване на чл.418, ал.1 и ал.3 във връзка с чл.417, т.3 ГПК и сочи като съществен правен въпрос въпросът дали нотариално заверения договор за периодично или продължаващо изпълнение представляват документ, по смисъла на чл.417, т.3 ГПК , който подлежи на незабавно изпълнение.
Ответникът по частната жалба “Е” Е. , с. З., област С. не взема становище в срока по чл. 267, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Ловешкият районен съд е отказал издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на “Б” ЕООД, гр. Л. по съображения, че заявителят търси установяване на вземането си не въз основа на документ по чл.417, т.3 ГПК, а въз основа на фактури, издадени от продавача по договора за продажба от 27.02.2008г., които не са сред посочените в закона, тъй като в самия договор размерът на вземането не е конкретизиран. С въззивното определение съдът също е приел, че в т.3.1 на договора размерът на вземането е договорено общо и без конкретен срок: цената се формира в зависимост от вида рецепта за изготвянето на фуража и количеството фураж, което трябва да се достави на купувача, а плащането трябва да се направи от купувача в 40-дневен срок от датата на получаването й. Както сам сочи жалбоподателят, договорът за продажба, представен като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, има характер на общи условия и неговата цел е да обслужва поредица от отделни продажни сделки, документирани с фактури за предаване на точно определени по количества и цена стоки.
Тъй като предмет на обжалване е определение на въззивен съд, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, преграждащо по – нататъшното развитие на делото, за да се допусне разглеждането на частната жалба по същество, трябва да са налице някои от основанията, визирани в чл.280, ал.1 ГПК. В случая жалбоподателят се позовава на т.3 – съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а именно могат ли договорите с периодично или продължително изпълнение да бъдат основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Така формулиран въпросът в частната жалба не е съществен за конкретния правен спор. Въззивният съд е потвърдил отказа на районния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист не защото договорът е за продължително или периодично изпълнение, а защото притезанието/ цената на доставения фураж/ не е уговорено по размер, а определянето му е поставено от допълнителни условия – вида на рецептата за фуража, количеството доставен фураж, издаването на фактура. Според чл.417 ГПК, по реда на заповедното производство, могат да се претендират притезания , които се основават на изрично изброени в закона документи. В т.3 са изброени документите, въз основа на които може да се иска издаване на заповед за изпълнение, като изискването на закона е документа да съдържа в себе си задължението: задължение за заплащане на парична сума, на заместими вещи или за предаване на определени вещи, т.е. законодателят не се интересува от вида на договора, а в полза на кредитора да е уговорено по вид и размер право, което да подлежи на принудително изпълнение. Неоснователно е позоваването от жалбоподателя на чл.418, ал.3 ГПК. Притезанието трябва да бъде изискуемо към датата на подаване на заявлението, а доколкото в договора страните са уговорили условия за изискуемост, те трябва да бъдат установени с официален или изходящ от длъжника документ/ чл.418, ал.3 ГПК. Това е хипотезата, в която кредиторът освен документа по чл.417, т.3 ГПК трябва да представи допълнителни доказателства, които обаче, ще установят не размера на вземането, а неговата изискуемост. Следователно същественият правен въпрос в конкретният казус, обусловил крайния извод на съда, е, че представеният със заявлението договор не отговаря на изискванията на чл.417, т.3 ГПК – не е документ, който да съдържа установено по размер парично вземане. След като формулираният от жалбоподателя правен въпрос не съвпада с формулирания от въззивния съд съществен за спора въпрос, то не е налице предпоставката на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №120/1.07.2008г., постановено по ч.гр.дело № 240/2008г. на Л. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: