О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 772
гр.София, 22.12.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 830/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 ГПК във връзка с чл.613а, ал.1 ТЗ.
Обжалвано е решение №376 от 16.04.2009г., постановено по т.дело № 2490/2008г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, шести състав, с което е оставено в сила решението от 24.06.2008г., постановено по т.дело №1371/2006г. на СГС, с което е открито производство по несъстоятелност на “Н” О. по молба на “Н”ЕООД. Оплакванията са за неправилност на решението. Като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение се сочи от касатора чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът по касация “Н” ЕО. , гр. С., счита жалбата за недопустима поради отсъствие на предпоставката на чл.280, ал.1, т.2 ГПК – оплакванията на касатора са развити за допуснато от съда нарушение на чл.608 ТЗ, но не и на чл.607а, ал.2 ТЗ с оглед на приетото от съда, че дружеството в несъстоятелност е и свръхзадължено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.633, ал.1 ТЗ.
Активната легитимация на молителя по чл.625 ТЗ “Н” ЕО. е обоснована с изискуемо парично вземате по търговска сделка – договор от 19.05.2005г., сключен между страните по делото, представляващо договорна неустойка по т.13 във връзка с чл.16 от договора, съгласно която, ако учредителят по договора “Н” О. не предаде на ползувателя “Н” ЕО. договореното в чл.1 дължи неустойка в размер на 2000 евро за всеки просрочен ден, но не повече от 60 000 евро. Начислената неустойка трябва да бъде платена на правоимащата страна в 30-дневен срок считано от издаването на фактурата, а съгласно чл. 16 от договора, ако невъзможността за ползване продължи повече от 30 дни, изправната страна има право да развали договора. Като е отчел фактите по делото – издадената фактура и неизпълнението на договорното задължение по чл.1, както и уговорената неустойка за неизпълнението, съдът е приел, че молителя е доказал изискуемо парично вземане по търговска сделка, определящо активната му легитимация по чл.625 ТЗ. Съдът е приел, че молителят не е активно легитимират да иска откриване на производство по несъстоятелност за вземане в размер на 1 152 000 евро, сума платена по договора от “Н” ЕО. , тъй като след едностранното разваляне на договора с покана от 17.05.2006г., вземането се дължи на извън договорно основание – чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. След анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че касаторът е изпаднал в неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост.
Касаторът е формулирал значимия за спора съществен материалноправен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК – вземането за неустойка, поради неизпълнение на развален договор, е ли е вземане на кредитор произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл.608 ТЗ. Твърди се, че материалноправения въпрос е решен в противоречие с решение № 1* от 11.11.2002г. по гр.дело №1265/2002г. на Vг.о. на ВКС. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК ще е осъществено при наличието на влезли в сила решения по отделни граждански дела, с които същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е решен по различен начин. В случая това основание не е налице. Между двете решения няма противоречие поради отсъствие на обективен идентитет. С решението от 11.11.2002г. по гр.дело № 1265/2002г. на ВКС, V гр.о., макар да е направил паралел между правните последици за страните при прекратяване и разваляне на договор по търговска сделка, решаващите изводи на съда се отнасят за правните последици при прекратяване на облигационен договор. В цитираното решение липсва произнасяне по основния за спора по конкретното дело въпрос – уговорената за неизпълнение на договорно задължение неустойка дали се дължи на извън договорно основание или по търговска сделка.
С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №376 от 16.04.2009г., постановено по т.дело № 2490/2008г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, шести състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: