О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
гр.София, 12.05.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 1017/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 във връзка с чл.280 ГПК и е образувано по касационна жалба на “Е” О. , със седалище в гр. В., чрез адв. К от гр. С. срещу решение №163 от 17.07.2009г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в.гр.д. №1097/2008 г., с което е уважен искът на “А” ЕО. , гр. П. срещу за сумата от 102 178.39 лв. представляваща възнаграждение за СМР по договор за изработка на строителен обект УПИ ХІІІ -514, в кв. 44 по плана на с. С., Смолянска област. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост на решението, с искане да бъде обезсилено като постановено “плюс петитум”, а при условията на евентуалност искането е за отмяна на решението до размер на 7061.03 лв., след като бъде уважено възражението му за прихващане със сумата от 40 000 лв. Касаторът са позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, тт.1 – 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Ответникът “А” ЕО. в писмен отговор изразява становище за недопустимост на касационното обжалване. По реда на чл.80 ГПК няма направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда за крайния изход на делото по отношение на който е налице някое от основанията по т.т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в изложението към жалбата. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всяко дело.
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че ищецът “А” ЕО. е за периода от 18.05.2006г. до 18.06-.2006г. е извършил СМР на обект на ответника – касатор с изпълнени изкопни, кофражни, наливане на бетон и армировка, приети от ответника с акт от 20.12.2006г. за установяване на състоянието на строежа при спиране на строителството и за тях се дължи съответното възнаграждение на изпълнителя. Направен е извод, че подлежат на заплащане установените по безспорен начин видове СМР на етап изкоп, съответстващи на одобрените проекти за строителство, както и че строителя не може да претендира за количества материали и труд, извън предвиденото в проекта при липсата на двустранно подписани протоколи с възложителя за приемане. Като е възприел отчасти заключението на единичната и тройна техническа експертиза съдът е определил стойността на извършените СМР на 102 178.39 лв. с ДДС, в какъвто размер е уважен искът по чл.266, ал.2 ЗЗД. Приети са за неоснователни възраженията на възложителя за прихващане със сумата от 149 000 лв., неустойка по чл.92 ЗЗД за неизпълнение и със сумата от 40 000 лв., представляваща задатък и със сумата от 7496.41 лв. дължима гаранция при некачествено изпълнени СМР по предварителния договор от 14.06.2006г., тъй като правоотношенията между страните за СМР на етап изкоп нямат за източник този договор.
Не налице втора допълнителна предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане касационнен контрол на въззивното решение по поставения въпрос за произнасянето на въззивния съд “плюс петитум”, доколкото касаторът се позовава на отделни решения на ВКС, които нямат задължителен за съдилищата характер, какъвто имат тълкувателните решения на ВС и ВКС и решенията на Пленума на ВС. При постановяване на решението съдът не е излезнал извън очертания с исковата молба предмет на спора. Вярно е, че в исковата молба ищецът се е позовал на акт образец 19 от 12.06.2006г. за видовете извършени работи при строителството на масивна жилищна сграда, със разгъната застроена площ от 3300.90 кв.м. От цялостното изложение на исковата молба обаче става ясно, че ищецът претендира заплащане на извършените от него СМР до датата на разваляне на договора с нотариална покана от 5.09.2006г., на обща стойност 149 928 лв. с ДДС, в какъвто смисъл е петитума на исковата молба – заплащане на сумата от 149 928.20 лв. , съставляваща стойността на извършените СМР на обекта, възложени с договор за строителство. В този смисъл съдебното решение на Пловдивския апелативен съд не е в противоречие с практиката на ВКС.
Материалноправните въпроси за задължението на изпълнителя по договора за изработка да докаже изпълнение на поръчената работа, а възложителя да заплати приетата работа, са релевантни за конкретния спор, на решаването им от въззивния съд не е в противоречие с цитираните от касатора решения на ВКС. В случая съдът е приел, че извършените СМР са приети от възложителя със съставянето на акт за констатирани извършени СМР на 20.12.2006г., че се дължат реално извършени и доказани СМР, а не тези по съставена фактура, поради което решението му не противоречи на решение №230 от 25.02.2000г. по гр.дело №1286/1999г. на ВКС, решение №1100 от 4.07.2003г. по гр.дело №1876/2002г. на V гр. о. на ВКС, решение №972 от 23.11.2006г. на ВКС, ТК по т.дело №264/2005г., решение №256 от 3.11.2008г. по т.дело №282/2008г. на ВКС, ТК І т.о. Представените два броя решения на ВКС №723 от 2.01.2008г. по т.дело № 433/2007г. и №992 от 4.12.2006г. по т.дело № 565/2006г. на ІІ т.о. са неотносими към конкретното дело, не само защото не е правен довод в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК от касатора за същността и доказателствената сила на акт образец 19 за доказване на изпълнението на СМР, но и защото Пловдивският апелативен съд не се е произнасял по тези правни въпроси, поради което не са обусловили решаващите му изводи за крайния изход на делото.
Касаторът се позовава на основната и една от допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса “представлявали съставянето на съответния акт за приемане на строително – монтажните работи достатъчно основание за заплащане на извършените видове СМР по количество и цени без да са съставени и подписани двустранни документи между страните по договора е от значение за точното прилагане на закона”. Цитирането на закона не е достатъчно основание да обоснове извод за достъп до касация. Според задължителната постановка на т.4 на ТР №1/2009г. по т.дело №1/2009 на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010г. релевираната от касатора предпоставка по т.3, предполага наличие на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, защото разглеждането му допринася за преодоляване на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за такова осъвременяване на тълкуването й с оглед изменение в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото това произнасяне би било от значение, когато законите са непълни, неясни или противоречиви – за да се създаде съдебна практика по прилагането им или тя да бъде осъвременена предвид настъпилите промени в законодателството или в обществените условия, като предпоставките за точното прилагане на закона и от значение за развитие на правото трябва да са в тяхното кумулативно наличие, какъвто не е настоящия случай. Освен това преценката на решаващия съд дали съставеният акт за приемане на извършените СМР е достатъчно доказателство за заплащане на приетите работи, е в резултат на конкретната правораздавателна дейност на съда и правилността й е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане по същество, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №163 от 17.07.2009г., постановено по в.гр.д. №1097/2008 г. на Пловдивския апелативен съд в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: