О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 743
гр.София, 23.12.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 808/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 121 ГПК и е образувано е по частна касационна жалба на дружеството “Г” АД, гр. Б. срещу определение №925 от 30.06.2009 г. постановено по в. ч. гр. д. №773/2009 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено протоколното определение на окръжен съд, гр. Б., за прекратяване на производството и изпращане на делото по подсъдност на окръжен съд гр. Б.. С въззивното определение е прието, че делото е подсъдно на съда по седалището и адреса на управление на търговското дружество ответник. Иска се отмяна на определението и да бъде постановено разглеждането на делото от Б. окръжен съд на основание чл.109 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване на определението се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Жалбоподателят счита, че освен предявените при условията на обективно съединяване облигационни искове е налице и претенция за права върху вещи – упражнено вещно право на задържане, което обосновава подсъдността по чл.109 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба “С” О. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното определение като правилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение намира, че частната касационна жалба не следва да бъде допусната до разглеждане, доколкото не е налице втората допълнителна предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставеният от жалбоподателя процесуален въпрос за подсъдност на делото е основен за разглеждане на делото пред надлежния съд, но не е налице кумулативната предпоставка на т.3 доколкото нормите на чл.108, ал.1 и чл.109 ГПК са ясни. Особената местна подсъдност по чл.109 ГПК определя местно компетентния съд по искове за вещни права върху недвижим имот, а така също и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот, какъвто не е настоящия случай. В конкретния казус, ищецът и жалбоподател в това производство е предявил при условията на обективно съединяване облигационни искове с основание договор за строителство на недв. имот, спрямо които подсъдността се определя по седалището на търговеца-ответник/ чл.108, ал.1 ГПК/. Претенциите за заплащане на задържаните от ответника гаранционни суми, за мораторни лихви и неустойка, не са от вида на изброените в чл. 109 ГПК. При тях вземането на ищеца не произтича от вещно правоотношение. Търсената съдебна защита е за облигационни вземания, а не за права на собственост върху недвижимите имоти, върху които е допуснато обезпечение на исковете чрез налагане на възбрана. Обезпечителната мярка не е предмет на спора, а само гаранция за ищеца, че ще може да осъществи правата си по влязлото в сила решение.
В заключение не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение поради отсъствие на предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, затова Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №925/30.06.2009г., постановено по ч.гр.дело №773/2009г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, пети състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: