О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
гр.София, 21.06.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 109/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК и е образувано е по частна касационна жалба на “ Ц. кооперативна банка“ АД, гр. С., чрез процесуалния представител адв. Д срещу определение № 596 от 2.12.2009 г. по ч. гр. д. № 1173/2009 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено разпореждане № 2655/18.09.2009 г. по ч. гр. д. № 2989/2009 г. на Районен съд гр. В. и е отхвърлено заявлението на банката за издаване на основание чл. 417, т. 2 ГПК във връзка с чл. 60, ал. 2 ЗКИ на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу К. П. П.. Ч. жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на въззивното определение. Поддържа становище, че в хипотезата на чл.417, ал.2 ГПК не необходимо да бъда обявена предсрочната изискуемост на кредита на основание чл.60 ЗКИ, защото самото извлечение представлява изпълнително основание, а не договора за кредит. Счита, че представеното писмо – отказ за приемането на уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита от банката, удостоверено с подписите на трима свидетели е достатъчно доказателство. Излага доводи за постановяване на определението при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила след като съдът е излезнал извън релевираните от жалбоподателя основания за прогласяване на нищожността на акта на районния съд. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателя се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК / доколкото касаторът е приложил едно определение на отделен състав на ВКС/: въпросите за обхвата на въззивната проверка в заповедното производство по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, приложими ли са изискванията на чл.418, ал.2 и ал.3 ГПК към установяване на вземания на банките в заповедното производство, с какви доказателствени средства е допустимо установяване уведомяването на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита и допустимо ли е разширително тълкуване на чл.418, ал.3 когато кредитополучателя се укрива, явява ли се предсрочната изискуемост на кредита по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, като необходима предпоставка за издаване на заповед за незабавно изпълнение, следва ли съдът да се ограничи в рамките на подадената въззивна жалба или съдът следи служебно за законосъобразността на съдебния акт. Частният жалбоподател счита, че повдигнатите въпроси засягат точното приложение на материалния закон, а също така са от значение за точното прилагане на правото и неговото развитие, с което обосновава допустимостта на касационното обжалване. Моли определението да бъде отменено и да се остави в сила определението на районния съд.
Ответникът К. П. П. в писмен отговор прави искане да се остави без уважение частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд, за да постанови обжалвания резултат, е приел, че представеният препис-извлечение от сметка на длъжника е редовен от външна страна, но не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане в полза на банката. Изложил е съображения, че извлечението от сметка на длъжника не следва да се разглежда изолирано, а във връзка с чл.48 от договора за кредит и разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Решаващият съдебен състав е констатирал, че изискуемостта на претендираното от банката вземане е в зависимост от настъпването на друг факт извън изпълнителното основание – изрично волеизявление на кредитора до задълженото лице за обявяване на кредита за предсрочно изискуем след настъпване на материалноправните предпоставки – неплащане на две погасителни вноски. Приел е, че представеното по делото уведомление представлява частен документ, изходящ от кредитора и следва да се приеме, че е връчено на длъжника. Като се е позовал на чл.418, ал.3 ГПК е счетено, че настъпването на предсрочната изискуемост следва да бъде доказана чрез официален или изходящ от длъжника документ.
С оглед обусловилите крайния резултат на заповедното производство изводи на въззивния съд, значимите за спора правни въпроси са: при подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение на основание чл. 417, т. 2 ГПК във връзка с чл. 60, ал. 2 ЗКИ, необходимо ли е банката – заявител освен договора за кредит и извлечение от счетоводните книги да представи доказателства за волеизявлението си до длъжника, че счита остатъка от кредита за предсрочно изискуем, които да предхождат заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК и с какъв документ трябва да се установи това обстоятелство.
По първия въпрос – дали при искане на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение на основание чл. 417, т. 2 ГПК във връзка с чл. 60, ал. 2 ЗКИ, е необходимо банката освен договора за кредит и извлечение от счетоводните книги да представи доказателства за волеизявлението й до длъжника, че счита остатъка от кредита за предсрочно изискуем, които да предхождат заявлението по чл.417 ГПК, е решен в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 331/28.12.2008 г. по ч. т. дело № 306/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 264/07.05.2009 г. по ч. т. дело № 210/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 641/16.11.2009 г. по ч. т. дело № 656/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 543/25.09.2009 г. по ч. т. дело № 464/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др., поради което не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен във въззивното определение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване на съдебната практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения на законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. В случая не се налага промяна в установената съдебна практика по поставения от касатора материалноправен и процесуален въпрос, поради което с оглед на тълкуването на т.3, на това основание не следва да се допуска до касационен контрол обжалваното определение.
По втори въпрос с какъв документ трябва да се установи уведомлението на длъжника за волеизявлението на банката за предсрочна изискуемост на кредита и дали това трябва да са посочените в чл.418, ал.3 документи – изходящ от длъжника или официален документ, настоящия състав на ВКС намира , че не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разпоредбата е ясна и не се нуждае от тълкуване. Когато изискуемостта на вземането на заявителя е поставено от настъпването на определено обстоятелство / в случая обявяване на кредита за изискуем, преди да е изтекъл уговорения в договора срок/, доказването може да стане само с документ съдържащ изявление на длъжника, издаден от него или с официален документ, по смисъла на чл.179 ГПК, но не и с частен документ на кредитора, какъвто е представен в случая от жалбоподателя. Доводите за затрудненията на кредитора за връчване на уведомление на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита са извън предмета на настоящото производство.
Не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК тъй като по произнесените от съда материалноправни и процесуални въпроси въззивното определение не противоречи на определение № 331 от 28.11.2008г. по ч.т. дело №603/2008г. на ВКС, ТК първо отделение. В същото е прието при тълкуване на чл.60, ал.2 ЗКИ и конкретните клаузи на договора за кредит, че не представянето от банката на доказателства за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е основание да се постанови отказ за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Такова уведомяване не е необходимо когато страните са изразили изрично съгласие в договора за автоматична изискуемост на кредита при неплащането на една или няколко вноски.
Що се касае до поставения процесуален въпрос за правомощията на въззивния съд, то не е изпълнена нито една от допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Отделно от това, въззивният съд се е произнесъл по доводите на въззивника за нередовност на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и за ненастъпилата предсрочна изискуемост на кредита, като включително е оспорил връчването при отказ на уведомление № 72245/1.07.2009г. В правото на въззивния съд е да квалифицира оплакванията на жалбоподателя дали се отнасят до валидност или неправилност на обжалвания съдебен акт.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационен контрол, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационен контрол на определение № 596 от 2.12.2009 г. по ч. гр. д. № 1173/2009 г. на Великотърновския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: