О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
гр.София, 23.10.2008г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 419/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК.
Обжалвано е решение №627 от 19.03.2008г., постановено по гр.дело № 952/2007г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение на Хасковския окръжен съд от 10.09.2007г., по гр.дело № 160/2006г. , в частта, с която е уважен иск на касатора М. И. М. за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение по договор за застраховка “гражданска отговорност” и в тази част искът е отхвърлен като неоснователен.
Ответникът З. “ДЗИ” , гр. С. в писмен отговор поддържа, че касаторът не е изложил мотивирани съображения за отделните основания за допустимост на касационно обжалване на въззивното решение, не е посочена съдебна практика в подкрепа на твърдението му, че решението е постановено в противоречие с установената съдебна практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса и в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Разпоредбата на чл. 288 ГПК обвързва допускането до разглеждане касационна жалба с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното по реда на чл. 284, ал.3, т.1 ГПК изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът М. поддържа , че съдът се е произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Излага съображения за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и за необоснованост на изводите му, че при наличие на валидно застрахователно правоотношение в тежест на пострадалия е да докаже претърпените имуществени вреди, доказани с образуваните срещу него изпълнителни дела, в които е посочен размера на задължението.
Ищецът обосновава основателността на претенцията си за имуществени вреди с образуваните против него изпълнителни дела от трети на застрахователното правоотношение лица, твърдейки, че е увреден с дължимите по делата суми и че тази вреда се покрива от застрахователния риск на застраховката “гражданска отговорност”. При така предявения иск по чл.323, ал.1 ЗЗД/отм/ въззивният съд е приел, че от една страна ищецът не е претърпял вреди от настъпилото застрахователно събитие – в случая причинена смърт на пострадалото при ПТП лице, нито е доказал погасяване на вземанията на наследниците на пострадалия по образуваните изпълнителни дела.
Допустимостта на касационното обжалване е очертана в чл.280, ал.1 ГПК и предполага произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, спрямо който е налице едно от основанията по т.1, т.2 и т.3. Същественият материалноправен и процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и той трябва да е обусловил решаващата воля на съда, постановил обжалвания съдебен акт. В този смисъл преценката за допустимост, която трябва да направи ВКС е възможна доколкото има изложени от касатора доводи в приложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. На преценка подлежат правните изводи на съда , доколко те са съобразени със закона и съдебната практика, поради което твърдяната от касатора неправилност на съдебното решение, поради това, че съдът не е направил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, не аргументира наличие на основанията за допустимост на касационно обжалване, след като тя се обективира в необоснованост, основание за отмяна на неправилното решение по чл.281, т.3, пр. трето ГПК.
От изложението към касационната жалба може да бъде направен извод, че касаторът сочи като съществен процесуален въпрос във въззивното решение, въпросът за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес/чл.127 ГПК отм/ и като материалноправен въпрос от кой момент едно лице се счита за увредено/ чл.82 ЗЗД/. Въпросът за разпределението на доказателствената тежест между страните в гражданския процес е съществен. Съгласно чл.127, ал.1 ГПК/ отм/ всяка от страните трябва да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Ищецът по конкретното делото претендира заплащането на обезщетение за вреди от образуваните срещу него изпълнителни дела, по които дължи присъдени в полза на наследниците на пострадало по него вина лице. При разпределение на доказателствената тежест той трябва да докаже не само задължението си към трети лица, но и с каква сума е намалено неговото имущество. Вреда, като претърпяна загуба, означава намаляване на имуществото на задълженото лице. Когато задължението е към трето лице, какъвто е случая, ищецът ще претърпи вреда, когато погаси задължението си. Следователно, както правилно е приел въззивният съд, в тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил присъденото в полза на наследниците на Ц. Х. обезщетение. Висящите изпълнителни дела недоказват претърпяна от ищеца вреда, ако по тях няма извършено от ищеца плащане, защото възникналото задължение може да бъде прекратено или погасено по давност, без да бъде изпълнено. От горното следва, че въззивният съд правилно е приложил закона/ чл.127 ГПК и чл.82 ЗЗД/, следователно не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №627/19.03.2008г., постановено по в.гр.дело № 952/2007 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: