О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
София, 24.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 11.03. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №1015 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от „М” Е. гр. С. с вх. №6589/20.08.2009 год. на Софийския апелативен съд срещу решение №915 от 07.07.2009 год. по т.д. №491/2009 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е оставено в сила решение от 15.01.2009 год.по т.д. №372/2008 год. на Софийския градски съд, ТО, VІ-4 състав, с което е уважен предявеният от М. т. ”Н” гр. С. против „М” Е. иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 25 000 лв. без ДДС и 30 000 лв. с ДДС, дължима по сключения на 14.12.2006 година между касатора и театъра, договор за обединяване на усилията им за подпомагане и реализиране на творческата дейност на театъра срещу задължението му да осъществи реклама на „М”, в сила от 01.01.2007 година.важен е и искът с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за неустойка за забава в размер на 2 500 лв. Софийският градски съд е квалифицирал сключеният между страните договор за подпомагане творческата дейност на театъра като двустранен и възмезден. Приел е, че театърът- ищец е изправна страна по него, защото е изпълнил договорното си задължение да предостави възможност на ответника за реализиране правото си на външна реклама, а касаторът-ответник не е изпълнил задължението си за доставяне и поставянето й. Направеното волеизявление от „М” Е. с писмо изх. №2875 от 04.12.2007 год., получено от театъра на 05.12.2007 год. за прекратяване на договора на основание чл.87, ал.2 ЗЗД, считано от 01.09.2007 год., не е произвело действие, защото като неизправна страна, той не може да упражни и правото си на разваляне на договора.
Софийският апелативен съд е квалифицирал договора като такъв за спонсорство, но е възприел крайните изводи на градския съд за дължимост на паричната престация на касатора, уговорена в чл.2.2 от Договора. Определил го е като едностранна сделка с предмет нееквивалентни на престации, което дава възможност на спонсорирания ищец за непълно или неточно изпълнение.
Касаторът „М” Е. гр. С. твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Навежда довода, че в нарушение на материалния закон съдът е квалифицирал сключеният между страните договор като едностранен. Подържа, че той е ненаименован, двустранен и възмезден с уговорени съобразно свободата на договаряне насрещни престации. Твърди, че задължението на театъра, като спонсорирано лице, се състои в осъществяването на външна реклама, а не в предоставяне на възможност за такава.
Като основание за достъп до касация подържа това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди, че произнасянето по въпросите за характеристиката и правните последици на договора, за вида на сделка- едностранна или двустранна, за вида на договора дали е реален или консенсуален, за приложимостта на правилата на дарението или на друг вид законодателно уреден договор, за възможността на спонсориращата страна едностранно да се откаже от задължението за предоставяне на парична сума и да прекрати договора, поради липсата на легална дефиниция на договора за спонсорство, ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация , а по същество- основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставените от касатора общотеоритични въпроси за правната същност на договора за спонсорство не представлява точно и мотивирано изложение на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, както го задължава чл.284, ал.3,т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК. Той е винаги конкретен, включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска. Произнасянето по спорното право или правоотношение представлява разрешаване на общото, водещото основание за селектиране на касационната жалба. При това, независимо че двете съдебни инстанции са дали различна правна квалификация на сключения между страните договор, и двете са извели дължимостта на задължението на касатора за заплащане на уговорената сума, от обстоятелството, че театърът е изправна страна, поради което и сключеният с него договор не може да бъде прекратен едностранно от „М” ЕАД. Тези правни изводи на съда произтичат от възприетата конкретна фактическа обстановка, която не може да бъде проверявана в касационното производство. Поради забраната за представяне на нови доказателства пред ВКС, той не е съд по фактите, а съд по правото.
На второ място, независимо от различно приетата правната същност на сключения между страните договор, решаващият извод и на двете съдебни инстанции за дължимостта на задължението на касатора, е направен съобразно мотива, че действието на договора не е прекратено с изпратеното от „М” Е. предизвестие от 04.12.2007 год., получено от театъра на 05.12.2007 год. Прието е, че то има характер на едномесечно предизвестие по смисъла на чл.8, б.”б” от Договора, поради което даденият с него едномесечен срок изтича след прекратяване действието на самия срочен едногодишен договор. Както и да се определи договора като едностранен или двустранен, след като изпратеното предизвестие не го прекратява, дължимостта на задълженията произтичат от конкретните условия по договора, поради което общо формулираните правни въпроси не обуславят правните изводи на съда.
Поставеният от касатора „М” Е. въпрос дали сключената между страните сделка е едностранна или двустранна също не е свързан с изхода по конкретното дело. Както Софийският градски съд, така и Софийският апелативен съд са обсъждали дали сключеният между страните договор е едностранен или двустранен, а не какъв вид е сключената между тях сделка. По дефиниция договорът е винаги двустранна сделка, а самият той може да бъде едностранен или двустранен.
Липсата на легална дефиниция на договора за спонсорство сама по себе си не обуславя наличието на основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Задълженията на страните по договора, с предмет предоставяне от касатора „Мобител Е. на сумата 50 000лв. за подпомагане на творческата дейност на театъра и задължаването му от своя страна да осъществи реклама на „М”, се извеждат чрез тълкуване на конкретните му клаузи. Тази дейност на съдилищата не представлява разрешаване на правен въпрос от значение за развитие на правото. Тя има за адресати само страните по договора, а не и неопределен брой субекти, спрямо които е насочено тълкуването на правната норма.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №915 от 07.07.2009 год. по т.д. №491/2009 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 3 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: