О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
София, 26.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 20.11. две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 474 /2008 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК по повод подадена касационна жалба от О. П. против решение №63 от 07.05.2008 год. по т.д. №1592/2006 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е оставено в сила решение №52 от 17.07.2006 год. по гр.д. №172/2006 год. на Пернишкия окръжен съд, с което са уважени предявените от “Б” А. гр. П. против касатора О. П. при условие на обективно съединяване следните искове: 1/иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 319 923.57 лв., представляваща стойността на извършените СМР през 2003 год. на основание Договор за възлагане на обществена поръчка № 10 от 21.03.2002 год. и 2/иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата 20 000 лв., представляваща внесената от ищеца гаранция за изпълнение на задълженията по възложената му обществена поръчка, поради прекратяване на договора. Софийският апелативен съд е приел, че договорът за възлагане на обществена поръчка, от който черпи права ищецът в качеството си на изпълнител, не е нищожен, а висящо недействителен, тъй като е сключен от лице без представителна власт- от к. на кметство “Изток”. Въззивният съд е възприел и изводите на първоинстанционния съд, че извършените от ищеца СМР във връзка с рехабилитация на части от елементи на пътна, енергийна, водоснабдителна и канализационна инфраструктура на територията на Кмество ”Изток”, гр. П. са приети от възложителя, поради което за него е възникнало задължението да заплати възнаграждение за приетата работа.
Касаторът О. П. сочи, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- чл.26, ал.1 ЗЗД, защото неправилно Договорът за възлагане на обществена поръчка № 10 от 21.03.2002 год. квалифициран като висящо недействителен, тъй като Кметът на кметство “Изток” не притежава компетентност да провежда процедура за възлагане на обществена поръчка, както и да сключва такъв договор.
Подържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото е постановено в противоречие с практиката на ВКС. и като такава сочи решение № 980 от 27.02.2008 год. по т.д. №549/2007 год. на ВКС. , ІІ Т. О., с което по иск за заплащане на дължимо възнаграждение, между същите страни, със същото правно основание, но за друг период от време, е прието, че Договорът за възлагане на обществена поръчка № 10 от 21.03.2002 год. е нищожен, защото цялата процедура по възлагане на обществената поръчка е проведена от лице, което няма качество на възлагател по ЗОП, отм.
Ответникът оспорва касационната жалба, като подържа, че е неоснователна, защото правилно въззивният съд е пиел, че сключеният договор за възлагане на обществена поръчка е относително недействителен, а не нищожен. Сочи и че въззивното решение не следва да се допуска до касационно разглеждане, защото касационната жалба не съдържа точно и мотивирано основанията за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283, ГПК, от страна, активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение следва да се допусне до касационно обжалване.
Налице е общото основание за допускане на касационно обжалване, а именно с обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, при което да са налице някои от специалните предпоставки, посочени в чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК. Същественият правен въпрос е винаги конкретен, обуславя решаващата воля на съда и се включва в предмета на спора, очертан чрез основанието и петитума на иска. Произнасянето на съда съобразно предявеното искане по правото или правоотношението въз основа на соченият от ищеца фактически състав, представлява произнасяне по съществен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В случая Софийският апелативен съд е разгледал заявения в исковата молба петитум за дължимостта на уговореното възнаграждение за извършените СМР, определено със сочения от ищеца като правопораждащ факт Договор за възлагане на обществена поръчка № 10 от 21.03.2002 год.. Възприетата от съда висяща недействителност на този договор е обусловила уважаването на предявения иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, поради което чрез така направените правни изводи съдът се е произнесъл по съществен правен по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Неправилна е правната квалификацията на подържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване като такова по чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Отделният съдебен акт на ВКС. , с който той тълкува и прилага закона, не може да се включи в понятието практика на ВКС. по смисъла на посочената правна норма. Под такава практика следва да се разбира не даденото с отделно решение разрешение на конкретен правен спор, а с актовете на нормативно тълкуване /арг. от чл.43 ал.2,т.1 във вр. с чл.59 ЗУС. , ДВ бр.23/1976 год., отм.,Чл.86, ал.2 във вр. с чл.85, ал.1-4,ЗСВ, ДВ,бр.59 от 22.07.1994 год., отм. и чл.124 ал.1 във вр. с чл.130, ал.2, ЗСВ/ДВ бр.64 от 07.08.2007 год./ или трайно установената съдебна практика. Правната квалификация на основанието за допускане на касационно обжалване, обаче, не е задължителна за съда. Законовото изискване за точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, не освобождава съда от задължението му да го квалифицира, р.п. преквалифицира, като издири приложимия закон към фактите и обстоятелства, съдържащи се в приложението на касационната жалба по чл.284, ал.3 ГПК/арг. от чл.5, чл.7, ал.1 и чл.235, ал.2 ГПК/. Приетата от въззивния съд висяща недействителност на Договора за обществена поръчка е в противоречие със соченото от жалбоподателя решение №980 от 27.02.2008 год. по т.д. №549/2007 год. на ВКС. , ІІ Т. О., в което произнасяйки се по съществото на спора, Върховният касационен съд е приел, че процесният договор е нищожен, поради което и е отхвърлил предявените искове. Ето защо подържаното основание за допускане на касационно обжалване следва да се квалифицира като такова по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Със соченото касационно решение, формиращо сила на пресъдено нещо, касаторът доказва противоречивото разрешаване от съдилищата на съществения материалноправен въпрос за действителността на процесния договор за обществена поръчка, поради което обжалваното решение №63 от 07.05.2008 год. по т.д. №1592/2006 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав ще следва да бъде допуснато до касационно обжалване именно на това основание.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №63 от 07.05.2008 год. по т.д. №1592/2006 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав.
Делото да се докладва на председателя на Първо Търговско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: