О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
София, 01.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 25.03. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №91 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от „В” ООД гр. В. чрез адвокат Л с вх. №4250/16.12.2009 год. на Великотърновския апелативен съд срещу решение №95 от 03.11.2009 год. по в.гр.д. №549/2009 год. на Великотърновския апелативен съд, ГК, ІІ състав, с което е потвърдено решение №52 от 16.07.2009 год. по т.д.15/2009 год. на Русенския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на касатора с правно основание чл.625 ТЗ за откриване производството по несъстоятелност за длъжника „А” А. гр. Б., поради неплатежоспособност и свръхзадълженост. Русенският окръжен съд е приел, че не са налице предпоставките за откриване производството по несъстоятелност. Великотърновският апелативен съд е възприел тези изводи на окръжния съд, след като е направил анализ на съдържащите се в съдебно-икономическата експертиза коефициенти за финансова автономност, задължнялост, обща ,бърза и абсолютна ликвидност, както и становището на вещото лице, дадено в съдебно заседание, че затрудненията на ответното дружество са временни. Приел е, че не са налице предпоставките за ОПН, защото освен доброто икономическо състояние на ответника, то и вземането на касатора е спорно.
Касаторът „В” ООД гр. В. твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Подържа, че направените от съда изводи, че ответното дружество разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, е направено в противоречие със събраните по делото доказателства, включително и съдебно-икономическата експертиза с изследваните от нея показатели, характеризиращи икономическото му състояние. Твърди, че са налице материалноправните предпоставки за откриване производството по несъстоятелност, защото е доказал наличие на изискуемо непогасено парично задължение.
Подържа основанието за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, а именно разрешаването на въпроса дали безспорността на вземането на кредитора се включва в материалноправните предпоставки за откриване производството по несъстоятелност към момента на постановяване на обжалваното решение, който въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. В подкрепа на довода си е представил Решение №102 от 08.10.2009 год. по т.д. №60/2009 год. на ВКС, І Т. ОV, Решение №72 от 15.02.1996 год. по гр.д. №953/95 год. на ВКС, V Г. О., Решение №481 от 10.04.2003 год. по гр.д. №1521/2003 год. на ВКС,Решение №156 от 10.02.2003 год. по гр.д. №1938/2002 год. на ВКС, V Г. О. Т. , че разрешаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за селектиране на касационната жалба, а по същество- нейната основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.613а, ал.1 ТЗ във вр. с чл.280, ал.1 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение следва да се допуска до касационен контрол. Въпросът дали безспорността на вземането на кредитора представлява материалноправна предпоставка за откриване производството по несъстоятелността е обусловил изхода по конкретното дело. Той е разрешен както в противоречие с практиката на ВКС, така е и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №95 от 03.11.2009 год. по в.гр.д. №549/2009 год. на Великотърновския апелативен съд, ГК, ІІ състав
УКАЗВА на жалбоподателя на основание чл.18, ал.2, т.2 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 125 лв. и да представят доказателства за това.
След внасянето на държавната такса делото да се докладва на председателя на І во ТО за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: