О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552
С., 13.07.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : Р. К.
М. К.
като изслуша докладваното от съдията К. ч.т.д.№ 882 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274, ал.3 от ГПК.
Жалбоподателят [фирма] – С. обжалва определение №7325 от 18.05.2010г., постановено по ч.гр.д.№5041/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 2.12.2009г. на Софийския районен съд по гр.дело №49663/2009г. С последното е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист срещу авалистите Б. Р. Г. и Е. А. Г. на издадения запис на заповед от [фирма] за сумата от 147 500 щ.д., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението и направените в заповедното производство разноски. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран следния правен въпрос: необходимо ли е записа на заповед с падеж на предявяване да бъде предявен извънсъдебно, когато заявлението за издаване на заповед за изпълнение е насочено срещу издателя или неговите поръчители. Допустимостта на касационното обжалване е обоснована с ТР №1-2005г. на ОСТК на ВКС. В частната касационна жалба банката се позовава на издаден изпълнителен лист по извлечение от сметка от 16.09.2009г. по гр.дело №41772/2009г. на СГС, 45 състав по договор за кредит от 31.10.2008г., за обезпечаването на изпълнението, на който е издадения запис на заповед, за да обоснове доводите си, че вземането срещу длъжника / издателя на записа на заповед/ [фирма] е станало изискуемо.
Ответниците по частната касационна жалба не вземат становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение на въззивен съд постановено по особеното заповедно производство.
За да бъде допусната до касационен контрол частната касационна жалба, съгласно чл.274, ал.3 от ГПК, трябва да са налице някои от предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК.
Софийският районен съд е отказал издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист защото заявителят не е представил доказателства записа на заповед да е предявен за плащане на издателя на ефекта дружеството [фирма]. Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд по три съображения. На първо място е приел, че представеният със заявлението запис на заповед е на предявяване, поради което изискуемостта на вземането настъпва след предявяване, което трябва да бъде надлежно удостоверено. Не е необходимо да бъде предявен записа на заповед, в който плащането е уговорено на определена дата. Приел, че след като не е доказана изискуемост на вземането по отношение на главния длъжник, не е станало изискуемо и вземането по отношение на поръчителите на длъжника – ответници по заявлението. Трето основание за потвърждаване на отказа на районния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение, е че връчването на нотариалните покани на двата длъжници не е редовно, тъй като нормите на чл.47 от ГПК не намират приложение в производството по връчване на нотариалните покани, а единственото в исковото и заповедното производство.
Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос трябва ли записа на заповед платим на предявяване бъде предявен извънсъдебно на лицата, които са се задължили по него, е въпрос релевантен за спора по конкретното заявление. По този въпрос има създадена практика на ВКС по заповедното производство по реда на чл.274, ал.3 ГПК – опр. №813/30.11.2009г. по ч.т. дело № 868/2009г. на ВКС, ТК и определение № 776/5.11.2010г. по ч.т. дело №733/2010г. на ВКС, ТК. В цитираните съдебни актове е прието, че когато записът на заповед съдържа падеж, който е поставен в зависимост от предявяването на записа на заповед, за да настъпи падежът, ценната книга трябва да се предяви за плащане, за да направи вземането изискуемо. Не е необходимо предявяването на записа на заповед само когато има уговорена дата на падеж. Доколкото обаче съдът е изложил допълнителен аргумент за неоснователност на заявлението на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение, който се явява обуславящ за крайния извод на спора, а именно, че представените със заявлението нотариални покани до длъжниците – поръчители не удостоверяват редовно предявяване на записа на заповед за плащане за тях, не е изпълнена от жалбоподателя както основната, така и някоя от допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване – посочване на материалноправния и / или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора при наличието на специфичните за тази фаза на производството предпоставки – разрешаването му да е в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Тъй като изпълнителният лист срещу издателя на записа на заповед е представен едва с частната касационна жалба по особено производство по издаване на заповед за изпълнение, той не може да бъде предмет на обсъждане от настоящата инстанция.
В заключение обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, ТК състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №7325 от 18.05.2010г., постановено по в.ч.гр.д. №5041/ 2010г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ В състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: