О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
С. 06.07.2011 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : Р. К.
М. К.
като изслуша докладваното от съдията К. ч.т.д. №254 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274, ал.2 от ГПК и е образувано по частна жалба на Н. М. Н. от [населено място], срещу определение № 206 от 5.1.2011г., постановено по в.ч.гр. дело №12603/2010г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определението от 26.03.2004г. на СРС, 63 състав. Според касатора параграф1 от ПЗР на ГПК, в сила от 1.03.2008г. не съдържа разпоредба относно реда, по който трябва да се подават частни жалби за обезсилване на изпълнителни листове, издадени по дела, молбите по които са постъпили до 1.03.2008г., но по които поканата за доброволно изпълнение е изпратена и получена по действащия в момента ГПК. При липсата на ясна разпоредба, частният жалбоподател поддържа, че подадената от него частна жалба срещу определението за издаване на изпълнителен лист е подадена в срока по чл. 407, ал.1 ГПК. Молбата е за отмяна на обжалваното определение като неправилно.
Ответникът Д. А. В., чрез адв. А. счита частната жалба за недопустима, като се позовава на т.6 от ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС и относно приетото в него, че определенията за издаване на изпълнителен лист подлежат на двуинстанционно разглеждане.
Определението на СГС подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Предмет на обжалване е определение, с което се прегражда производството по делото. СГС не се е произнесъл по съществото на частната жалба, а я оставил без разглеждане поради нейното просрочие, казус различен от този в определение №20 ат 11.01.2011г. по ч.т.дело № 1007/2010г. на ВКС, ТК, ІІ о.
Допустимостта на частната жалба подлежи на преценка съобразно уредбата на производството по оспорване на вземане по изпълнителен лист и спиране на изпълнението, съдържаща се в отменения Граждански процесуален кодекс от 1952 г. Последният е приложим към процесното правоотношение по силата на § 2, ал. 9 от ПЗР на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. /обв. в ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./, тъй като молбата за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание – чл.237, б”д” ГПК отм. е постъпила в СРС на 26.11.2003г., т.е. преди 1.03.2008 г. Този ред е приложим и за сроковете за обжалване на определението за издаване на изпълнителен лист по чл. 244, ал.1 ГПК отм. До влизане в сила на определението за издаване на изпълнителен лист производството по чл.244 ГПК отм. не е приключило, поради което за обжалването му ще бъде приложим реда, по който е издаден самия изпълнителен лист. Във връченото на жалбоподателя с призовката за доброволно изпълнение определение от 26.03.2004г. е посочен точно срока за обжалване – 7 –дневен срок, който за длъжника започва да тече от датата на връчване на призовката за доброволно изпълнение. В случая поканата за доброволно изпълнение е връчена на жалбоподателя на 31.05.2010г., частната жалба е подадена на 10.06.2010г. Като е съобразил приложимия закон и данните по делото, правилно въззивният съд е оставил без разглеждане частната жалба. Определението е законосъобразно, поради което ще следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №206 от 5.01.2011г., постановено по ч.гр.дело № 12603/2010г. на СГС, гражданска колегия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: