О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 02.02.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията К. ч.т.д.№ 878 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274, ал.3 от ГПК.
Обжалвано е определение №120 от 20.04.2010г. по в.ч.гр.дело168/2010г. на В. апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1004 от 18.12.2009г. по т.дело № 147/2009г. на Русенския окръжен съд и е постановено изпращането на делото по компетентност на С. градски съд. Жалбоподателят [фирма] –[населено място] иска отмяна на определението, в частта, с която делото е изпратено по компетентност на СГС и поддържа искането си, че спора е подведомствен на АС. Приложното поле на касационното обжалване частният касатор обосновава с допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по процесуалния въпрос за подведомственост на спора, когато страните са уговорили в договор споровете по него да се разглеждат от АС.
В писмен отговор ответника [фирма] поддържа становище да отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение на въззивен съд постановено по особеното заповедно производство.
За да бъде допусната до касационен контрол частната касационна жалба, съгласно чл.274, ал.3 от ГПК, трябва да са налице някои от предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. Предмет на разглеждане е въззивното определение по спор за подведомственост / чл.15 ГПК/.
С определение Русенския окръжен съд е прекратил образуваното пред него производство по иск предявен от [фирма] като е съобразил направения с отговора към исковата молба отвод за подведомственост на спора пред съда, поради наличие на арбитражна клауза в договора. С обжалваното определение апелативния съд –[населено място] е приел, че не са налице предпоставките на чл.15 ГПК за прекратяване на производството пред съда, поради обстоятелството, че в Общите условия към договора страните са предвидели алтернативни възможности за осъществяване на процесуалното право на иска, освен пред АС – по избор на лизингодателя – ищеца, искът може да бъде предявен и пред компетентния съд в[населено място].
Въпросът за подведомствеността на един спор, когато се основа на договор между страните по договор, с включена арбитражна клауза, е от значение за крайния изход по делото, но не са налице допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Представените с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК ксерокопия на съдебни актове не обосновават извод за противоречиво решаване на процесуалния въпрос, защото са постановени при други факти или няма данни да са влезли в сила. С решение №508 от 6.06.1995г. по гр.дело №817/95г. ІV гр.о. ВС се е произнесъл по въпроса, че пропускът за отвод за подведоственост на спора пред съда да бъде направен до края на първото по делото заседание, погасява правото на ответника да се позове на него. Определение №53 от 7.11.2008г. на ОС – София по гр.дело №593/2008г. няма данни да е влязло в сила, а съгласно т. 3 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, съдебната практика се формира от влезлите в сила съдебни актове на гражданските съдилища. Обжалваното определение не е в противоречие с определение №162 от 23.06.2008г. на ВтАС по ч.гр.дело №335/2008г., постановено при различни от настоящото дело факти – изводът на съда за подведомственост на делото на съда е изведен след преценка на действието на договора /с клаузата за арбитраж/ във времето, т.е. прието, че ответникът се позовава на арбитражна клауза по договор, който е прекратил действието си между страните. В настоящия случай, съдът е съобразил, че освен арбитражна клауза, страните са уговори алтернативна възможност спора да бъде отнесен до държавен съд.
Доколкото спора по приложението на чл.15, във връзка с чл.19 и чл.117, ал.1 ГПК е решен с оглед на конкретния договор, не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разпоредбите на чл.15, чл.19 и чл.117 ГПК са ясни, по тяхното приложение има съдебна практика и не се нуждаят от допълнително тълкуване.
В заключение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, ТК състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 120 от 20.04.2010г., постановено по в.ч.гр.д. № 168/ 2010г. на В. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: