О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София 26.01.2011 г.
.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 603 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] – С. З. срещу решение №81 от 8.04.2010г. на Старозагорския окръжен съд, търговско отделение постановено по в.т.дело №3/2010г., с което е потвърдено решение № 75/11.11.2009г. по гр.дело № 3358/2009г. на Старозагорския районен съд. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, защото е постановено в нарушение на чл.237, ал.1 ЗЗД и е необосновано. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК също поддържа, че решението е постановено в нарушение на чл.327, ал.1 ЗЗД, тъй като правото на получател на наемната цена принадлежи на новия собственик, а не на наемодателя.
Ответникът [фирма] – С. З. в писмено становище счита, че не са налице както основната, така и допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК – касаторът не е посочил съществения за спора правен въпрос по който съдът се е произнесъл при някоя от хипотезите на т.т.1-3. Не се прави искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационна жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от надлежна страна, с представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, поради което същата се явява процесуално допустима.
За да потвърди решението на районния съд, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма] – С. З. сумата от 4536 лв., наемна цена по договор за наем от 29.10.2002г. за времето от 1.01.2008г. до 30.06.2009г., въззивният съд е приел, че наема се дължи на наемодателя, а не на приобритателя на правото на собственост[фирма], придобито с нот.акт 26.10.2006г., вписан в службата по вписванията на същата дата, решаващият извод на съда е, че за възникналите между страните наемни отношения е без значение кой е собственик на имота.
Предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване е да са налице основната и някое от допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК. От изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК може да бъде изведен като относим за спора материалноправен въпрос : когато правото на собственост на наетия имот е прехвърлено на трето на наемното правоотношение лице по време на действие на договора за наем на кого дължи наемната цена – на приобритателя на правото на собственост или на наемодателя. За да е налице приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК не е достатъчно да бъде посочен релевантния за спора материалноправен или процесуален въпрос. Касаторът трябва да обоснове някоя от допълнителните предпоставки на т.т.1-3 ГПК, което в случая не е направено. След като касаторът не се е позовал на нито една от тях, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №81 от 8.04.2010г. постановено по в.т.дело №3/2010г. на Старозагорския окръжен съд, търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: