О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
София 26.04.2011 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 282 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Обжалвано е определение №83 от 4.02.2011г. по ч.гр.д. 71/2011г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отменено изцяло разпореждането за незабавно изпълнение от заповед за изпълнение №2650 от 17.12.2009г. и разпореждането за незабавно изпълнение от заповед за изпълнение № 411 от 17.03.2010г. по ч.гр.д. №4152/2009г. на Пазарджишкия районен съд и е отхвърлено заявлението на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу И. А.. В Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният касатор ТБ [фирма] сочи следните въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС и други съдилища: 1. Извлечението от счетоводните книги трябва ли да съдържа като задолжителен реквизит данни за конкретните неиздължени вноски – падеж, просрочие съответни лихви и неустойки, както и данни за същите или е достатъчно изричното изявление на кредитора доведено до знанието на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на задължението, 2. посочените в т.1 обстоятелства следва ли изрично да бъдат посочени в заявлението или е достатъчно да бъде цитирано извлечението от счетоводните книги, договора за кредит и изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, 3. следва ли към представените със заявлението документи да се представи и погасителния план към договора за кредит, 4.какъв е обсега на проверка относно предпоставките по чл.417, т.2 ГПК при подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, 5. при подадена въззивна жалба по чл.419, ал.1 ГПК срещу издадена заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417, т.2 и чл.418 ГПК какъв е обхвата на проверка на въззивния съд и може ли да бъде отменена вече издадената заповед за изпълнение.
В писмен отговор И. А., чрез процесуалния си представител адв. А. М. счита, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, тъй като представените определения не формират силата на пресъдено нещо, както влезлите в сила решения и от тях не могат да бъдат извлечени противоречиви правни изводи. Поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл в рамките на въззивната му жалба – по чл.419, ал.1 ГПК. По същество счита частната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна в заповедното производство, но същата е процесуално недопустима.
С обжалваното определение Пазарджишкия окръжен съд, макар и с не съвсем коректно изписан диспозитив, фактически се е произнесъл само по разпореждането на районния съд за незабавно изпълнение, инкорпорирани в заповедите за изпълнение № 2650 от 17.12.2009г. и №411 от 13.03.2009г. по ч.гр.д. №4152/2009г. Съгласно чл.419, ал.1 ГПК на въззивно обжалване подлежи само разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение. Това определението на въззивния съд, с което той се произнесъл по законосъобразността на постановеното от районния съд разпореждане за незабавно изпълнение на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение въз основа на документ- чл.417, т.2 ГПК, обаче, не подлежи на касационно обжалване. То не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК, регламентиращи касационното обжалване на въззивните определения. Определението, постановено в производството по чл.419, ал.1 ГПК, нито е преграждащо/чл.274, ал.3, т.1 ГПК/, нито с него се дава разрешение по същество на друго производство/чл.274, ал.3 т.2 ГПК/. Определението по допускане на незабавно изпълнение е относимо към изпълнението на присъденото в заповедното производство вземане, а не към развитие на самото заповедно производство.
Поради недопустимостта на частната касационна жалба, ВКС не може да се произнесе по правилността на изводите на въззивния съд за обхвата на проверката, която извършва съдът по чл.418, ал.2 ГПК за установяване на подлежащото на изпълнение вземане, както и срещу присъдените в полза на ответницата разноски.
С оглед на изхода от обжалването, на ответника по частната касационна жалба ще следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3000 лв., документирани с представения договор за правна помощ, които са в рамките на Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл.9, във връзка с чл.7, ал.5 и ал.2.
Водим от горното, Върховния касационен съд, ТК , състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане частната касационна жалба на ТБ [фирма] – София срещу определение №83 от 4.02.2011г. по ч.гр.д. 71/2011г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА ТБ [фирма] – София да заплати на И. Г. А. от[населено място] разноски 3000 лв.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС, ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: