О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София 26.01.2011 г.
.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията К. ч.т.д. № 843 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Обжалвано е определение №1554/12.1.2010г. по ч.гр. дело №1306/2010г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] – София срещу разпореждането от 6.08.2010г., постановено по преписка вх. № 1771/2010г. на Софийския окръжен съд, с което е върната на основание чл.129, ал.3 ГПК подадената от дружеството – частен касатор [фирма] искова молба. Искането е за отмяна на определението като неправилно. Твърди се, че при постановяването му е допуснато съществено процесуално нарушение, като съдът необосновано не е приел представената по делото вносна бележка за внесени 2% ДТ, дължима при образуване на заповедното производство пред РС – Самоков, неправилно е върната исковата молба, макар, че констатацията за нередовност засяга само една от предявената с нея претенция – за законна лихва, но не и за претенциите по образуваното заповедно производство, Софийският окръжен съд е постановил неясно формулирани указания относно размера на дължимата ДТ и представянето на доказателство за внесена ДТ. Касаторът обосновава приложното поле на касационното обжалване с чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е представена практика на ВКС чл.290 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и при спазване на разпоредбата на чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателя и фактите по делото, ВКС, състав на първо търговско отделение приема следното:
Предмет на обжалване е определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд за връщане на искова молба на дружеството [фирма]. За да бъде разгледана частната касационна жалба по същество, трябва да са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно императивната разпоредба на чл.274, ал.3 ГПК.
С разпореждане от 6.08.2010г. Софийският окръжен съд е върнал исковата молба на частния касатор като неотговаряща на изискванията на чл.127, ал.1, т.3 и т.5 и чл.128, т.2 ГПК. Съдът е счел, че с уточняващата молба от 30.07.2010г. ищецът не е уточнил цената на иска, не е конкретизирал искането си за сумата от 3328.73 евро – законна лихва върху главницата от възникване на задължението до подаване на заявлението по заповедното производство, не е ясно дали искът е предявен като установителен или осъдителен и на последно място не са представени доказателства за размера на платената ДТ пред Районен съд,[населено място].
С. е потвърдил разпореждането за връщане на исковата молба по съображенията на Софийския окръжен съд.
Въпросите за редовността на исковата молба, кой следва да определи точния размер на дължимата ДТ, когато не е отстранена нередовността на исковата молба по един от предявените искове следва ли да се върне изцяло исковата молба, са релевантни за изхода на делото процесуални въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Разгледана по същество частната касационна жалба е частично основателна.
С разпореждане от 5.07.2010г. С. е оставил без движение исковата молба на [фирма] с указания в осем пункта, вкл. да конкретизира размера на исковата си претенция за законна лихва от датата на възникване на задължението по записа на заповед 10.05.2009г. до момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, да внесе 4% ДТ по този иск, да представи доказателства за размера на платената ДТ пред РС –Самоков, да конкретизира обстоятелства по подаденото заявление за издаване на незабавна заповед за изпълнение и изпълнителен лист, да уточни характера на исковете – установителен или осъдителен и др. С молба от 3.07.2010г., ищецът е уточнил, че предявения главен иск е установителен – за установяване на вземане в размер на 49 200 евро, главница за неизпълнено задължение по запис на заповед и сумата от 1924, 54 лв. разноски по гр.дело № 152/2010г. на РС – Самоков, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане, т.е. ищецът е предявил установителен иск за установяване на вземането си по издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Не е изпълнено разпореждането на съда да се уточни характера на иска по претенцията за законната лихва от датата на възникване на вземането по записа на заповед до датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, поради което в тази част правилно исковата молба е била върната като нередовна. Неправилно обаче исковата молба е върната за останалите претенции. След като е уточнил искането си, съвпадащо с вземанията по издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист/ чл.127, ал.1, т.5 ГПК/ ищецът е отстранил нередовността на исковата молба в тази й част. Основателно е обаче оплакването му за неяснота на разпореждането на съда в частта, с което е разпоредено да бъдат представени доказателства за платената ДТ пред РС – Самоков. Съдът е следвало ясно да посочи на ищеца, че трябва да представи екземпляра от вносната бележка за внесената ДТ по заповедното производство. Липсата на яснота в разпореждането по чл.129, ал.1 ГПК относно точния размер на дължимата държавна такса и документите, които установяват внасянето й е следвало да бъда съобразено от въззивния съд при постановяване на обжалваното определение, още повече, че с частната въззивна жалба е била представената вносната бележка за платена ДТ за образуване на заповедното производство.
При тези данни съставът на първо търговско отделение на ВКС, намира, че обжалваното определение на С. ще следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е оставено в сила разпореждането на С. за връщане на исковата молба по предявения установителен иск за сумата от 49 200 евро, за сумата от 1924.54 лв. разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, датата съвпадаща с подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение / чл.422, ал.1 ГПК/. В тази част исковата молба отговаря на изискването на чл.127 ГПК – уточнен е както характера на предявения иск, така и размера на претенциите. Представени са документите за внесена ДТ, съгласно разпореждането на окръжния съд/ чл.128 ГПК. За сумата от 3328.73 евро исковата молба правилно е върната, не само по изложените от съда съображения, но и поради факта, че тази претенция не е била предмет на заповедното производство, т.е. искът, който намира правното си основание в чл.422 ГПК би бил недопустим.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №1554 от 12.10.2010г., постановено по ч.гр. дело №1306/2010г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия и разпореждане на Софийския окръжен съд от 6.08.2010г. по преписка вх.№1771/2010г. само в частта, с която е разпоредено връщане на исковата молба на [фирма] – София по установителния иск за сумата от 49 200 евро, представляваща главница за неизпълнено задължение по запис на заповед, за сумата от 1924.54 лв. разноски по гр.дело №152/2010г. на РС –[населено място], законна лихва от датата на предявяване на иска и разноски.
ПОТВЪРЖДАВА определение №1554 от 12.10.2010г., постановено по ч.гр. дело №1306/2010г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу разпореждането на Софийския окръжен съд от 6.08.2010г. за връщане на исковата молба за сумата от 3328.73 евро.
Делото да се върне на Софийския окръжен съд за продължаване на процесуалните действия по исковата молба на [фирма].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: