О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
С. , 21,04,2011 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията К. ч.т.д. №827 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], чрез адв. Л. Т. срещу определение №1330 на С. апелативен съд от 5.08.2010г., постановено по гр.дело №2303/2008г., с което на основание чл.192, ал.4 ГПК отм. е допуснато изменение на решение №280 от 6.04.2009г. по гр.дело № 2303/2008г. на САС , т.о., шести състав в частта за разноските, като дружеството [фирма] в несъстоятелност е осъдено да заплати по сметка на САС ДТ в размер на 16 289.12лв., която сума да се събере от масата на несъстоятелността и е отменено решението, в частта, с която [фирма] – С. е осъдено да заплати на [фирма] разноски 13 000 лв. представляващи адвокатско възнаграждение на адв. Л. Т.. По подробно изложени съображения жалбоподателят иска отмяна на определението като неправилно.
В писмен отговор ответникът по частната жалба [фирма] – С. поддържа становище за оставяне на частната жалба без разглеждане, тъй като към нея липсва Изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, по съществото счита същата за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса. Предмет на обжалване е въззивно определение, което подлежи на касационно обжалване с частна жалба на основание чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за селектиране на частните касационни жалби са относими само за въззивните определения по т.1 и т.2 на чл.274, ал.3 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Неоснователно е искането за отмяна на определението, в частта, с която е отказано присъждане на разноски в полза на [фирма] в несъстоятелност, касателно адвокатското възнаграждение на адв. Т.. САС правилно е приел, че с липсата на подпис на клиента – представляващия дружеството [фирма] върху договора за правна помощ от 18.05.2007г. не се доказва валидно правоотношение по договор за поръчка. Съгласно чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, а при липса на договор, по искане на адвоката или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на В. адвокатски съвет/ ал.3/. В случая договорът за правна помощ е подписан само от адвоката, но не и от представител на упълномощителя, а по делото липсват доказателства за потвърждаване от дружеството на размера на възнаграждението и неговото заплащане.
Неоснователна е жалбата срещу определението в частта, с която ДТ е възложена на ответника по иска по чл.694, ал.1 ТЗ [фирма], в несъстоятелност. Производството по установяване или оспорване на едно вземане образувано по иск по чл.694, ал.1 ТЗ е исково производство и се развива извън производството по несъстоятелност. Установителните искове са освободени от предварителното внасяне на ДТ, съгласно чл.694, ал.2 ТЗ, като съображенията са в полза на лицата, оспорили списъка на синдика за приети и неприети вземания. Тъй като исковото производство е самостоятелно, спрямо него ще се прилагат общите правила на ГПК за разпределение на разноските между страните в зависимост от изхода на делото. Така чл.694, ал.2, изр.2 ТЗ изрично разпорежда при отхвърляне на установителния иск разноските да са за сметка на ищеца. ТЗ не урежда хипотеза кой ще поеме разноските, когато производството по предявения иск по чл.694 ТЗ е прекратено, какъвто е случай. Разпоредбата на чл.620, ал.3 ТЗ не е приложима за този случай, тъй като има предвид събирането на разноските, които са направени след откриване на производството по несъстоятелност и свързани със самото производство по несъстоятелност, както и събиране на разноски, присъдени в полза на кредитори. В случая ищецът [фирма] е предявил установителния иск след като е било оспорено вземането му в производството по несъстоятелност, единствена правна от закона възможност за защита на това право. Обстоятелството, че в последствие то е признато от синдика, не заличава причината за предявяването му, поради което дружеството в несъстоятелност трябва да понесе ДТ, чието заплащате по силата на закона е отложено във времето.
В заключение обжалваното определение ще следва да бъде потвърдено като правилно.
С оглед на изложеното Върховният касационен съд, ТК състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1330 от 5.08.2010г., постановено по гр.дело № 2303/208г. на С. апелативен съд, търговско отделение , шести състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: