О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
София 16.03.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. №138 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274, ал.2 във връзка с чл.280, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. С. В., Н. С. В. и К. С. В., чрез адв. К. Г. САК срещу определение №3 от 10.01.2012г. по т.д. №266/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба поради недопустимост на касационното производство. Основанието за оставяне без разглеждане на касационната жалба е разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, след нейното изм. ДВ.бр.100 от 2010г., в сила от 21.12.2010г. по отношение на касатора Н. С. В.. По отношение на касаторите А. С. В. и К. С. В. е прието, че решението на СРС от 10.04.2009г., постановено по гр.дело № 8857/1999г. е влязло в сила поради необжалването му. Поддържа се неправилност на обжалваното определение относно приетото от състава на ВКС, ТК, че решението на първоинстанционния съд е влязло в сила за касаторите А. В. и К. В. поради липсата на доказателства, които да установят, че те са узнали за решението, както и за липсата на мотиви по повдигнатия от тях в касационната жалба и изложението към нея по процесуалния въпрос и даденото в т.10 на ТР № 1/2001г. разрешение за задължението на касационната инстанция за служебна проверка за валидност и допустимост на въззивният съдебен акт във фазата на селектиране на касационните жалби. Молбата е за отмяна на определението на ВКС, ТК , с което е оставена без разглеждане касационната жалба на А. В. и К. В. и допускане до разглеждането й. Липсват изложени съображения за неправилност на обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Н. С. В..
Ответникът [фирма] не представят писмено становище по основателността на частната жалба.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение за да се произнесе , взе предвид следното :
По частната жалба на Н. С. В..
Определението е правилно.
С изменението на ал.2 на чл.280 ГПК / ДВ бр. 100 от 2010г. не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. по граждански дела и до 10 000 лв. по търговски дела. Съгласно §25 от ПЗР на ЗИДГПК ДВ бр.100/21.12.2010г. само висящите производства се разглеждат по досегашния ред.
В случая срещу жалбоподателя, като ответник в исковото производство по чл.327 ТЗ и чл.5 ЗН, е уважен иск на [фирма] за сумата от 8742.33лв. представляваща вземане по договор за дистрибуция. Правилно съставът на ВКС, ТК, след като е съобразил цената на иска и характера на делото – търговско за вземане по търговска сделка е приложил императивната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК изм., създаваща процесуална пречка за разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение от ВКС.
По частната жалба на А. С. В. и К. С. В.:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна.
Правилен е извода на състава на ВКС, ТК, че първоинстанционнто решение не е обжалвано от частните касатори А. В. и К. В., поради което то е влязло в сила. Видно от приложеното въззивно дело № 9384/2009г. на СГС, въззивното производство е образувано само по жалба на [фирма] срещу решението на СРС от 10.04.2009г., с което е отхвърлен искът на дружеството срещу ответника Н. В. за сумата от 8742.33 лв., уважен от въззивния съд. По делото е приложено само писмено становище срещу въззивната жалба на [фирма] от името на тримата касатори- ответници по делото. Въззивна жалба срещу решението на СРС, с което са уважени исковете на дружеството срещу ответниците А. В. и К. В. не е подадена. При тези данни за образуваното въззивно производство, правилно съставът на ВКС, ТК е приел, че предмет на въззивното решение е само предявения от [фирма] срещу Н. В. иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ. Предмет на касационното производство е въззивното решение/ чл.280, ал.1 ГПК/. Несъстоятелни са доводите на частните жалбоподатели за неприлагане от касационната инстанция на т.10 ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС и т.2 от ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС от въззивния съд, след като въззивната инстанция не се е произнасяла по правилността на решението на СРС, с което са били уважени исковете срещу К. В. и А. В., тъй като не е била сезирана с въззивна жалба.
В заключение обжалваното определение на състава на ВКС, ТК ще следва да бъде потвърдено.
С оглед на изложеното ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №3 от 10.01.2012г., постановено по т.д. №266/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: