О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
София, 02.02.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията К. ч.т.д.№ 821 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274, ал.3 от ГПК.
Жалбоподателят Частна предприемаческа банка [фирма] със седалище в[населено място] обжалва определение №351/26.05.2010г., постановено по ч.гр.д.№242/2010 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 31.03.2010 г. на Тетевенския районен съд по ч.гр.дело №205/2010 г. С последното е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение и на изпълнителен лист срещу Р. Й. М. и А. И. У. за сумата от 1979.07лв. по договор за кредит №26 от 10.10.2007г., за сумата от 433.76 лв. просрочена главница, сумата от 8.14 лв. редовна лихва, сумата от 91.39 лв. просрочена лихва и законна лихва върху вземането, считано от датата на подаване на заявлението. В инкорпорираното в частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че разпоредбата на чл.418, ал.3 ГПК, към която препраща съдебното разпореждане се отнася само за случаите, когато изрично е записано в договора за банков кредит, че се дължи уведомление от страна на банката, за да стане предсрочно изискуем кредита. Според касатора становището, че длъжникът трябва да бъде уведомен за инициираното срещу него заповедно производство, противоречи на смисъла на закона за бързина на производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение. С частната касационна жалба са представени ксерокопия на съдебни актове.
Ответниците не вземат становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение на въззивен съд постановено по особеното заповедно производство.
За да бъде допусната до касационен контрол частната касационна жалба, съгласно чл.274, ал.3 от ГПК, трябва да са налице някои от предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди определението на първоинстанционния съд, е приел, че представените с подаденото от жалбоподателя заявление – договор за кредит, договор за поръчителство и извлечение от сметка са редовни от външна страна документи по чл.417, ал.1, т.2 ГПК във връзка с чл.60, ал.2 ЗКИ за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Същите обаче не установяват подлежащо на изпълнение вземане, тъй като извлечението от банковата сметка на кредитополучателя Р. М. към 29.03.2010г. не удостоверява движение по сметката – размера на кредита, размера на погасените вноски, кога е настъпила предсрочната изискуемост на кредита при условията на договора, периодите на забава и начислената за отделните периоди наказателна лихва, както и крайния размер на главницата, лихвата и наказателната лихвата. Прието е, че с документите не е представено уведомление на банката до кредитополучателя и поръчителя за това, че е обявила кредита за предсрочно изискуем.
От изложението на частната касационна жалба може да бъде прието, че жалбоподателя формулира материалноправен въпрос, от значение за изхода на делото, а именно: дали целият дълг по кредита става предсрочно изискуем при сбъдването на определени в договора условия, или е необходимо волеизявление на банката до длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, решен в противоречие със установена по този въпрос съдебна практика. Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че поставеният от жалбоподателя въпрос е от значение за основателност на заявлението, подадено по реда на чл.417, т.2 ГПК, по който има установена съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, съгласно която уговорената в договора предсрочна изискуемост на кредита не настъпва автоматично с факта на неплащане на съответната вноска, а с упражняване на правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем – решение №58 от 15.04.2009г. по т.дело № 584/2008г. на ВКС, ТК ІІ т.о., решение № 92 от 16.06.2009г. по т.дело №467/2008г. на ІІ т.о. В този смисъл е определение № 543 от 25.09.2009г. по ч.т.464/2009г. на ВКС, ТК , ІІ т.о., определение № 543/25.09.2009 г. по ч. т. д. № 464/2009 г. на II т. о. и др. , с които ВКС, ТК се е произнесъл, че уговорената в договора за кредит предсрочна изискуемост не настъпва автоматично с акта на неплащане на съответните вноски, а с упражняване правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем. След като обжалваното въззивно определение съответствува на даденото от ВКС разрешение, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В случая, в договора за предоставяне на кредит страните не са уговорили автоматично да настъпи предсрочната изискуемост на кредита, поради което банката за да го направи предсрочно изискуем е трябвало да уведоми кредитополучателя за решението на управителния й орган от 25.03.2010г., в какъвто смисъл се е прознесъл въззивният съд. Въззивното определение не противоречи на определение №130 от 27.01.2010г. на ВКС, ТК по ч.т. дело №415/2009г., в което съдът се е произнесъл по друг правен въпрос – дали основанието от което произтича вземането може да бъде посочено в заявлението, но подлежи на удостоверяване чрез препращане към други документи. Не противоречи и на определение №264 от 7.05.2009г. по ч.т. дело № 210/2009г. на ВКС І т.о. от мотивите на което става ясно, че в договорът за потребителски кредит страните са уговорили автоматично настъпване на предсрочната му изискуемост. В определение №479 от 10.08.2009г. по ч.т. дело №452/2009г. на ІІ т.о. ВКС е приел, че доказателствата писма – уведомления за предсрочна изискуемост на кредита е трябвало да бъдат представени със заявлението по чл.417, т.2 ГПК, а не с частната жалба, т.е. разрешения в конкретното дело материалноправен въпрос не противоречи на материалноправния въпрос, разрешен в цитираното определение. Представените с частната касационна жалба съдебните актове на въззивни съдилища не могат да формират друг извод, тъй като или се отнасят до външната редовност на документа по чл.417, т.2 ГПК или до разрешения по релевантния за конкретното дело материалноправен въпрос, който както се посочи по – горе е разрешен със задължителна за съдилищата практика на ВКС.
С оглед на изложеното не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, поради което частната касационна жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Т. отделение, Първо отделение в настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение351/26.05.2010г., постановено по ч.гр.д.№242/2010 г. на Ловешкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: