О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 802
София, 24.11.2011 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. №789 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274, ал.2 във връзка с чл.280, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Г. Т. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. А. Й. срещу определение №185 от 19.09.2011г. по т.д. №763/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба поради недопустимост на касационното производство. Основанието за оставяне без разглеждане на касационната жалба е разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК / изм. §25 ПЗР на ЗИД на ГПК ДВ.бр.100/2010г./.
В писмен отговор ответникът К. Д. К. от [населено място], чрез адв. М. счита частната жалба за неоснователна. Претендира за направените в това производство разноски от 400 лв., документирани с договор за правна помощ и съдействие от 28.10.2011г.
Върховният касационен съд, ТК , състав на първо отделение след като обсъди доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна в процеса, срещу подлежащо на обжалване определение, поради което е процесуално допустима.
Определението е правилно.
С изменението на ал.2 на чл.280 ГПК / ДВ бр. 100 от 2010г. в сила от 21.12.2010г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. по граждански дела и до 10 000 лв. по търговски дела. Съгласно §25 от ПЗР на ЗИДГПК ДВ бр.100/21.12.2010г. само висящите производства се разглеждат по досегашния ред.
Ищцата К. К. е предявила установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на жалбоподателя – ответник по делото И. Т., че е й дължи сумата от 9160 лв., получена от него на неосъществено основание – по договор за продажба на дружествени дялове, без да е спазена изискуемата от закона форма. Настоящият състав на ВКС, ТК изцяло споделя становището на състава на ВКС, чиито определение е предмет на обжалване, че вземането е по търговско дело. При определяне на предмета на касационно обжалване по чл. 280, ал.2 ГПК законодателят е въвел понятието търговско дело, което е по-широко понятие от дефинираната в чл.286 от ТЗ търговска сделка. Преценката дали делото е търговско, произтича от това дали предмет на спора е право, произтичащо от правоотношения във връзка с осъществяването на стопанската дейност от една от страните по договора или правоотношения регламентирани от нормите на ТЗ. В случая породените между страните отношения са регулирани и от специалните норми на ТЗ, защото произтичат от договор за продажба на дружествени дялове на търговско дружество, в което самите те са съдружници. Следователно, след като паричното вземане на ищеца, произтича от породените между страните отношения по договор, регламентират от нормите на ТЗ, то образуваното по този иск дело се явява търговско. След като претендираното с установителния иск вземане е във връзка със сключен между страните договор за продажба на дружествени дялове на търговско дружество, цената на вземането е до 10 000 лв., а касационната жалба е подадена на 9.05.2011г., правилно съставът на ВКС, ТК, след като е съобразил императивната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК създаваща процесуална пречка за разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение от ВКС, не я е допуснал до разглеждане.
При този изход на касационното обжалване, на основание чл. 81 във връзка с чл.78, ал.3 ГПК, на ответника по касация ще следва да се присъдят разноски от 400 лв.
С оглед на изложеното съставът на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №185 от 19.09.2011г., постановено по т.д. №763/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
ОСЪЖДА И. Г. Т. от [населено място] да заплати на К. Д. К. от с.град разноски в размер на 400 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: