О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
С. 01.04.2011 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. №76 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.613а, ал.1 ТЗ във връзка с чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на дружеството [фирма] – Бургас срещу решение №77 от 23.11.2010г., постановено по т.дело №242/2010г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 34 от 29.06.2010г. по т.дело № 285/2010г. на Бургаския окръжен съд. Решението е обжалвано само относно приетата начална дата на неплатежоспособност. Ж. иска началната дата на неплатежоспособността да бъде определена от 15.05.2010г. В изложението към касационната жалба поставя два въпроса : 1.относим ли е размера на извършеното частично погасяване на задължение към кредитор от дружеството – длъжник, като основание за промяна на началната дата на неплатежоспособност, въпрос от значение за развитие на правото, 2. следва ли да бъде включен в наследствената маса земя, за която има съдебно решение за възстановяване, но не е завършен фактическия състав на реституцията, поради липса на решение на поземлената комисия.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Производството по несъстоятелност е образувано по молба на дружеството – касатор. Решението на окръжният съд, с което е уважена молбата и е открито производство по несъстоятелност, е обжалвано пред БАС само относно началната дата на неплатежоспособност. Искането си за определяне на датата на неплатежоспособност от 15.05.2010г., дружеството обосновава с извършен на 15.05.2010г. превод по изп. дело №20087080400247 по описа на ЧСИ Т. К. от 28 лв.. След преценка на данните по делото за размера на задълженията на дружеството към кредитори/ 70 000 лв./, твърдението на жалбоподателя, че през 2009г. не е извършвало дейност, за финансовото състояние на дружеството през 2009г., че други плащания след 1.01.2008г., освен сумата от 28 лв. дружеството не е извършвало, въззивният съд е потвърдил правните изводи на окръжния съд за изпадане на длъжника в неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост от 1.01.2008г.
Въпросът за определянето на началната дата на неплатежоспособност е относим за делото материалноправен въпрос, но не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът се позовава само на една от допълнителните предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тази за развитие на правото. Позоваването на само на една от кумулативните предпоставки на закона е неправилно, което е достатъчно да не се уважи искането за допускане на решението до касационен контрол в обжалваната част. Съгласно т.4 от ТР №1-2010г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване. За да приеме, че не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК съставът на ВКС, ТК съобрази и следното. Съгласно чл.608, ал.2 ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Датата на спиране на плащанията, е винаги въпрос на конкретно установяване за конкретният длъжник, на конкретна преценка на доказателствата по делото за установяване на този значим за несъстоятелността факт. Изводите на съда, доколко са съобразени с фактите и доказателствата, които ги установяват, могат да бъдат предмет на проверка само ако бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване. Във фазата на селектиране на касационните жалби се проверяват само правните изводи на съда, т.е. основанията по чл.280, ал.1 ГПК са различни от основанията за касационно обжалване и отмяна на неправилно решение по чл.281, т.3 ГПК.
Вторият въпрос не е изобщо относим към предмета на делото, поради което не следва да бъде обсъждан.
Изложеното дава основание на съда да не уважи искането на касатора за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационно обжалване, затова ВКС, ТК състав на първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №77 от 23.11.2010г. по в.т.дело №242/2010г. на Бургаския апелативен съд, търговско отделение в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: