О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
София, 02.02.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията К. ч.т.д.№ 633 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274, ал.3 от ГПК.
Жалбоподателят [фирма] със седалище в[населено място] обжалва определение от 13.04.2010г., постановено по ч.т.д.№3363/2010 г. на С. градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 2.11.2009 г. на Софийския районен съд, 28 състав по гр.дело №48025/2010 г. С последното е отхвърлено заявлението на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист срещу К. Т. И. за сумата от 4411.39лв. по договор за кредит от 22.12.2006г., представляваща главница, наказателни лихви и договорна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението и направените в заповедното производство разноски. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран следния правен въпрос: следва ли заедно с извлечението от счетоводните книги да бъде представен и договора за кредит, решен в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата/ чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК/ касаторът се позовава и на допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С частната касационна жалба са представени ксерокопия на съдебни актове.
Ответникъат К. Т. И. от[населено място] не взема становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение на въззивен съд постановено по особеното заповедно производство.
За да бъде допусната до касационен контрол частната касационна жалба, съгласно чл.274, ал.3 от ГПК, трябва да са налице някои от предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди определението на първоинстанционния съд, е приел, че представеният с подаденото от жалбоподателя заявление – извлечение от сметка не е достатъчен документ за издаване на заповед за незабавно изпълнение, тъй като не може да бъде направена преценка дали кредита е станал предсрочно изискуем, въпрос който има отношение към приложението на чл.418 ГПК във връзка с чл.60, ал.2 ЗКИ, както и дали е налице предпоставката на чл.417, т.2 ГПК за събиране на вземане от банка. Съдът е установил противоречие в заявлението относно основанието на което се претендират сумите по договор за банков кредит и в представения документ извлечение от счетоводните книги, в което е посочено като основание на вземането договор за кредитна линия.
От изложението на частната касационна жалба може да бъде прието, че жалбоподателя формулира материалноправен въпрос, от значение за изхода на делото, а именно: достатъчно ли е със заявлението да бъде представено извлечение от счетоводните книги или трябва да се представят и други доказателства за установяване както основанието на вземането, така и неговата изискуемост.
Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че поставеният от жалбоподателя въпрос е от значение за основателност на заявлението, подадено по реда на чл.417, т.2 ГПК и е обусловил изхода на делото. По поставения правен въпрос има практика на ВКС, ТК и по конкретно определение № 357 от 28.04.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 173/2010 г., I т. о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Въззивното определение не му противоречи, поради което не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В него ВКС приема, че подлежащото на изпълнение вземане се удостоверява както от договора за банков кредит, така и от извлечението от счетоводните книги на банката. В случая договорът съдържа условията за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита-пълно или частично неплащане на две или повече месечни вноски, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван, а тяхното конкретно проявление се установява чрез извлеченията от счетоводните книги. Техният удостоверителен обхват се извежда от двете, дадени в кумулативна връзка основания за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно наличието на редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК, както и той да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане/ чл. 418, ал. 2 ГПК /. Условията за изискуемост на целия кредит се съдържат в договора, а извлечението от счетоводните книги удостоверява тяхното настъпване. Въззивното определение не противоречи на определение №130 от 27.01.2010г. по ч.т. дело №415/2009г. на ВКС, ТК І т.о., в което е разгледана различна хипотеза. То съдържа произнасяне по въпроса дали заповедта за незабавно изпълнение може да бъде издадена срещу солидарен длъжник, ако той не е титуляр на счетоводната сметка и не е посочен в заявлението или следва съдът да съобрази и останалите представени със заявлението писмени документи като договор за кредит и договор за поръчителство, т.е. когато заявлението не съдържа достатъчно данни за вземането и длъжника, следва ли съда да съобрази и останалите представени със заявлението доказателства. В конкретния случай извлечението от сметка не съдържа данни кога настъпва падежа на вземането, при какви условия настъпва предсрочната изискуемост и ако не настъпва автоматично, дали същата е обявена на длъжника, поради което установяването на тези релевантни за издаването на заповедта за незабавно изпълнение обстоятелства, заявителят е трябвало да докаже чрез представянето на документи. Не е налице противоречие и с приетото в определение №211 от 26.02.2010г. на ВКС, ТК, І т.о. В случая съдът е приел, че за издаване на заповед за незабавно изпълнение е достатъчно да бъде представено извлечение от счетоводната сметка, тъй като вземането на заявителя е на основание чл.27, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, където извлечението от сметка е посочено като единствено основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.418 ГПК, т.е. разгледана е различна хипотеза от тази по конкретното дело, с оглед на различното решаване на въпроса за изискуемост на вземането по ЗПЗП и ЗКИ.
Не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представените с частната касационна жалба съдебните актове на районни съдилища не могат да формират друг извод, тъй като или няма данни да са влезли в сила или от съдържанието им не може да бъде направен извод въз основа на какъв документ е направен извод за предсрочната изискуемост на кредита.
Не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК доколкото по поставения въпрос има вече създадена практика на ВКС.
В заключение въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Т. отделение, Първо отделение в настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 13.04.2010г., постановено по ч.гр.д.№3363/2010 г. на С. градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: