О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
София 27.01.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. №414 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], чрез адв.Р. Б. срещу решение №602 от 13.12.2010г. по в.гр.д. №285/2010г. на Русенския окръжен съд, търговска колегия, с което е обезсилено решение №703 от 23.04.2010г. по гр.дело № 5752/2009г. на Русенския районен съд и е прекратено производството по делото. Искането е за отмяната му като неправилно поради нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Позовава се на критериите за селекция по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по касация [фирма] – Р. и [фирма]- София не представят писмено становище по допустимостта на касационното обжалване.
Ответникът по касация М. И. Б. в писмен отговор прави искане да не се допуска до касационно обжалване въззивното решение, като излага съображения, че ищецът е нямал правен интерес той, в качеството си на ЧСИ, да бъде конституиран като подпомагаща ответника страна.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при изпълнение на изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Фактите по делото са следните:
С решение №703 от 23.04.2010г. Русенският районен съд е осъдил [фирма] – [населено място] / ответник по делото/ да заплати на [фирма] – Р. / ищец/ сумата от 5792.74 лв., като получена без правно основание, ведно с лихви и разноски. Решението е постановено при участието на трети лица подпомагащи ответника ЧСИ М. Б. и [фирма]. За да уважи предявения иск по чл.55, ал.1 ЗЗД съдът е приел, че ищецът по погрешка вместо на дружеството [фирма] е превел сумата от 5972.74лв., като задължение по превозен договор, на ответника [фирма], с което са имали други търговски взаимоотношения, поради което тя се явява получена без правно основание. Решението е постановено при участието на третите лица помагачи на ответника – ЧСИ Б. и [фирма], като правния интерес от участието им в производството районният съд е преценил във връзка с извършения от ЧСИ превод на сумата от сметката на [фирма] / запорирана/ на [фирма], кредитор на първото дружество. Решението е обжалвано само от третите лица. За да обезсили първоинстанционното решение по отношение на третите лица, въззивният съд е приел, че ЧСИ не може да се намира в материални правоотношения между кредитор и длъжник / [фирма] и И.” ЕАД/ и от там да има спор дали е имал основание да извърши превод на сумата по сметка на дружеството – кредитор. За [фирма] съдът е приел наличието на противоположни интереси с ответника по делото като негов кретидор и доколкото в исковата молба ищецът е поддържал, че исковата сума не се намира в патримониума на [фирма].
Формулирания от касатора правен въпрос налице ли е правен интерес на кредитора да участвува в съдебно производство като подпомагаща ответника страна по иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на парична сума, платена без основание, когато искът е предявен срещу ответник негов длъжник и тази сума е послужила за принудително изпълнение на вземането на този кредитор е обусловила изводите на съда, поради което е осъществена първата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице обаче допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обоснован с необходимостта от тълкуване на разпоредбата на чл.219, ал.1 ГПК. Привличането на трето лице помагач, който да помага на ищеца или на ответника, може да стане най – късно в първото по делото заседание за ищеца и с отговора на исковата молба за ответника. Привличането е конституирането на трето лице в процеса не по негова воля и цели да обезпечи благоприятен изход на този иск срещу привлеченото лице. Затова привличащата страна трябва да има интерес от привличането, а лицата, които могат да бъдат привлечени, са тези които могат да встъпят в процеса като подпомагаща страна / чл.218 ГПК/. Следователно разпоредбата определя срока в който най-късно може да бъде поискано привличането на трето лице помагач, страната която може да направи това искане, както и лицата, които могат да бъдат привлечени. Материалноправните отношения, които са повод за встъпване на трето лице помагач по делото са и основание за привличане на трето лице помагач. Преценката дали страната има правен интерес от привличане на трето лице в процеса е винаги конкретна с оглед на установените между страните правоотношения и е в правомощията на съда по същество. Ако преценката на съда е неправилна, третото лице няма да бъде обвързано от мотивите на решението. Следователно нормата на чл.219, ал.1 ГПК е ясна, по приложението й има установена съдебна практика, поради което не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и съгласно разяснението в т.4 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС за правния въпрос от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.
В заключение не е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, затова ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №602 от 13.12.2010г., постановено по в.гр.дело №285/2010г. на Русенския окръжен съд, търговска колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: