О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
София 20.01.2011 г.
.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина Караколева
Мариана Костова
като изслуша докладваното от съдията К. ч.т.д. № 683 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274, ал.3 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Е. С. от гр. В., чрез адв. В. Т. – В. срещу определение № 1236 от 12.04.2010г. на Варненския окръжен съд, с молба да бъде отменено като неправилно. Сочи като основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, с доводи, че ”след като въззивният съд не е зачел извършения пропуск от първоинстанционния съд, а именно, че последния не изпраща на горестоящия съд входираната от мен частна жалба заедно с отговора/евентуално, ако има депозиран такъв/ и неговите приложения, ако такива са подадени, ведно с препис от обжалваното определение съгласно чл.276, ал.2 ГПК, а се произнася по съществото на спора без да са извършени такива действия”. Тези доводи са доразвити в касационно жалба уточнение от 9.07.2010г. и от 3.08.2010г.
Ответникът [заличено име на фирма] – В. не представя писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна, с представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, поради което същата се явява процесуално допустима.
Предмет на обжалване е определение на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила разпореждането на В., ХІ състав, с което е оставена без разглеждане молбата на С. за изпращане на делото по подсъдност на Варненския окръжен съд, евентуално за повдигане на спор за подсъдност на основание чл.122 от ГПК и е върната частната му жалба рег. № 23777 от 30.11.2009г. срещу разпореждане №31694/13.11.2009г. по гр. дело №11279/2009г. на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК. С разпореждането от 29.12.2009г. В. е оставил без разглеждане искането на С. за изпращане на делото по подсъдност на Варненския окръжен съд, евентуално за повдигането на спор за подсъдност и е върната частната му жалба срещу разпореждането на В. от 13.11.2009г. поради невнасяне на ДТ в размер на 505, 17 лв., а не 15 лв. колкото са били внесени от жалбоподателя. С разпореждането от 13.11.2009г. на В. е отхвърлено заявлението на С. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.410 ГПК против [заличено име на фирма] за сумата от 50 517, 12 лв. поради отсъствие на една от предпоставките по чл.410 ГПК – искът да е подсъден на районния съд. За да потвърди разпореждането на В. от 29.12.2009г., въззивният съд е приел, че след произнасяне по заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение няма правна възможност В. да повдига препирня за подсъдност или да изпраща делото по подсъдност на Варненския окръжен съд. Потвърждаването на разпореждането на В. за връщане на частната жалба е мотивирано от въззивния съд с разпоредбата на чл.18, ал.1 и чл.12, ал.2 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.
Предпоставка за допускане на въззивното определение до касационно обжалване е да са налице основното и някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК. Частният жалбоподател не е посочил релевантния за крайния изход на делото процесуален въпрос, а доколкото са изложени доводи по обжалваното определение, същите се отнасят до неговата неправилност, основания различни от тези по чл.280, ал.1 ГПК. На второ място не е посочена противоречива съдебна практика, нито е обосновано допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Не е достатъчно само позоваването на допълнителното основания – противоречива съдебна практика, без да са представени влезли в сила съдебни актове по разрешения с обжалваното определение правен въпрос, в какъвто смисъл е приетото в т.3 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. В т.4 на цитираното ТР ОСГТК на ВКС прие, че правният въпрос е от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая частният касатор не е посочил правната норма, която се нуждае от тълкуване или съдебната практика по прилагането на правната норма, която се нуждае от осъвременяване, за да обоснове необходимостта от разглеждане на частната касационна жалба по същество.
С оглед на изложеното обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване, затова ВКС, ТК състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1236 от 12.04.2010г. постановено по в.ч.гр. дело №647/2010г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: