О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
София 20.01.2011 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина Караколева
Мариана Костова
като изслуша докладваното от съдията К. ч.т.д. № 888 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274, ал.3 от ГПК.
Обжалвано е определение №2143 от 22.07.2010г. по в.ч.гр.дело №1904/2010г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 28.04.2010г. по гр.дело № 12382/2008г. на Пловдивския районен съд, 16 гр.с. Жалбопадателят З. Д. Д. иска отмяна на въззивното определение като неправилно. Като основание за допускане на определението на окръжния съд частният касатор сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [заличено име на фирма] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение по чл.274, ал.3 ГПК, което подлежи на касационен контрол.
Произнасянето по съществото на частната касационна жалба е допустимо ако е налице някоя от предпоставките на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Пловдивският районен съд е бил сезиран с молба по чл. 64, ал.2 ГПК от З. Д. за възстановяване на пропуснат срок по чл.415, ал.1 ГПК относно представянето на доказателства за предявяване на иска по чл.422, ал.1 ГПК след направено възражение по чл.414 ГПК срещу издадена заповед за изпълнение. Искането си за възстановяване на срока по чл.64, ал.2 ГПК Д. е обосновал със следните обстоятелства : на 18.02.2008г. е подал две молби- едната по гр.дело № 12382/2008г. и втората по гр.дело №11025/2008г. по описа на П.. Поискал е прилагането на ч.гр.д. №11025/2008г. за да се установи, че има подадена молба и по настоящото дело. Съдът е отказал възстановяване на срока и това определение е потвърдено от окръжния съд. Въззивният съд е приел, че изложените от молителя факти, поради които е пропуснал срока да представи доказателства пред съда за предявения иск, не установяват настъпването на обективна пречка, препятстваща упражняването на правото на иск от една страна, и от друга, не установяват, че страната е предявила иск за установяване на вземането по издадената заповед №675/29.12.2008г. по ч.гр.дело № 12382/2008г. и поради независещи от волята на заявителя причини доказателства затова не са постъпили по делото.
Поставяният от частният касатор въпрос за тълкуването на понятието “особени непредвидими обстоятелства” по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК е релевантен за спора, но не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1-2010г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В случая по тълкуването и приложението на чл.64 ГПК има установена съдебна практика, която не се нужда от промяна, а доколко фактите и обстоятелствата, на които се позовава страната за възстановяване на пропуснат срок са “особено непредвидими” е въпрос на конкретна преценка от съда.
Поради отсъствие на допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване, затова ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2143 от 22.07.2010г., постановено по в.ч.гр. дело №1904/2010г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: