О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
София, 17.03.2011 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. №152 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ЕТ П. Л. с фирма “П. Л.” срещу определение №1502/29.11.2010г. на Пловдивския апелативен съд по ч.гр.дело №1093/2010г., с което е потвърдено определението от 1.VІІ.2010г. по гр.дело №831/2004г. на Х. окръжен съд. Частният касатор иска отмяна на обжалваното определение, като постановено по едно недопустимо определение на първоинстанционния окръжен съд. В изложението към частната касационна жалба като процесуален въпрос от значение за изхода на произнасянето по молбата по чл.192, ал.4 ГПК отм. е поставен кой е компетентният съд да се произнесе по молба по чл.192, ал.4 ГПК отм. – окръжният съд, постановил първоинстанционното решение или въззивният съд, който се е произнесъл по съществото на спора и по направените по делото разноски за двете инстанции, и следвало ли е окръжният съд служебно да изпрати молбата за изменението на решението в частта за разноските на компетентният апелативен съд. Като допълнително основание е посочено ТР №1 От 4.01.2001г. на ОСГК на ВКС – т.4 и т.14.
В писмен отговор [фирма] – София счита, че не са налице предпоставките на закона за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и на второ място се поддържа, че определението на Пловдивския апелативен съд не подлежи на касационен контрол, тъй като не са налице предпоставките на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение по чл.274, ал.3,т.2 ГПК, което подлежи на касационен контрол при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК/ чл.274, ал.3 ГПК/.
Обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Определението би било недопустимо ако за окръжният съд са съществували процесуални пречки за произнасяне по въпроса, с който е бил сезиран. С молба вх.№ 2465/15.03.2010г. частният касатор е сезирал Х. окръжен съд за изменение на решението си от 10.08.2007г. по гр.дело № 831/2004г. в частта за разноските. С първоинстанционното решение са уважени предявените от ищеца искове, но съдът е пропуснал да се произнесе по искането на ищеца за присъждане на разноски. Молбата по чл.192, ал.4 ГПК отм. е разгледана от сезирания съд по същество и е отхвърлена с мотиви, че повторно присъждане на разноски е неоснователно, тъй като на ищеца са присъдени с решението на въззивния съд разноски по съразмерност/ съобразно уважената и отхвърлената част от исковете/ и компенсация/ извършена е компенсация между разноските на страните, така както всяка една от тях ги е направила по делото/, след частична отмяна на първоинстанционното решение и частично отхвърляне на предявените искове. Или Х. окръжен съд се е произнесъл по предмета на молбата, с която е бил сезиран и в рамките на своята компетентност. Т.4 на ТР №1 от 2001г. на ОСГК на ВКС посочва задължението на въззивната инстанция служебно да се следи за допустимостта на обжалваното решение, независимо от това дали е въведено във въззивната жалба оплакване за недопустимост на акта на първоинстанционния съд, а в т.14 как трябва да процедира въззивният съд, когато се констатира нищожност или недопустимост на решението при кумулативно и евентуално съединяване на искове. В случая въззивният съд не е имал основание да приеме, че първоинстанционният съд се е произнесъл по въпрос, с който не е бил сезиран или извън рамките на родовата му компетентност, т.е. че обжалваното пред него първоинстанционно определение е недопустимо. Даденото в т.14 на ТР разрешение изобщо не е приложимо към конкретния случай.
С оглед на изложеното въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване, затова съставът на първо отделение на ВКС, ТК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1502 от 29.11.2010г. по ч.гр.д. 1093/2010г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: