О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
София 26.01.2011 г.
.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 598 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на ЗД [фирма] срещу решение №10 от 22.02.2010г. на Б. апелативен съд, гражданско отделение постановено по в.гр.дело №255/2009г., с което върху размера на присъденото на Г. Я. И. обезщетение за вреди е присъдена законна лихва, считано от 14.12.2007г. – датата на настъпване на застрахователното събитие. Твърди, че съдът се е произнесъл по непредявен иск – свръхпетитум и иска обезсилване на въззивното решение в тази му обжалвана част. Касационното обжалване обосновава с допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответниците Г. Я. И. и К. И. Т. не заявяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационна жалба е подадена в срока по чл.283, ал.1 ГПК от надлежна страна, с представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, поради което същата се явява процесуално допустима.
Предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване е да са налице основното и някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК. В случая поставеният от касатора процесуален въпрос за задължението на съда да се произнесе по заявеното от ищеца право, е важен, но в случая не е обусловил решаващите изводи на съда. Ищецът е поддържал искане за заплащане на законна лихва по предявените обективно съединени искове срещу застрахователя, както с исковата молба, така и с допълнителната молба от 18.07.2008г., както се е произнесъл съда. Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Вземането от непозволено увреждане става изискуемо от датата на деликта, от тази дата деликвента изпада в забава, поради което обезщетението за забава в размер на законната лихва се дължи в случая от датата на настъпването на ПТП 14.12.2007г. Уточнената претенция за заплащане на мораторни лихви е по отношение на втория ответник – деликвента и се отнася до иска за заплащане на пропуснати ползи / неполучено обезщетение за безработица/. След като поставеният от касатора правен въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда, не е налице основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, което е достатъчно да се откаже допускането на въззивното решение в обжалваните му части до касационно обжалване.
С оглед на изложеното ВКС, ТК състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №10 от 22.02.2010г. постановено по в.гр.дело №255/2010г. на Б. апелативен съд, гражданско отделение в обжалваната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: