О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
София 26.01.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова т.д.№398 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ С. А. П. фирма “С.-83 – С. П.” срещу решение №739 от 5.11.2010г., постановено по в.гр.дело № 847/2010г. на Пловдивския апелативен съд. С решението е оставено в сила решение №68 от 30.06.2010г. по гр.дело №167/2009г. на Смолянския окръжен съд, с което е уважен иск на [община] срещу ЕТ за сумата от 12 380.52 лв., представляваща обезщетение за ползването на недв. имот – магазин за хранителни стоки в [населено място] за времето от 14.09.2006г. до 1.10.2009г., ведно със законната лихва, считано от 30.10.2009г. Искането е за отмяна на решението като неправилно и за отхвърляне на иска по чл.59 ЗЗД като неоснователен. Позовава се на критериите за селекция по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът [община] в писмен отговор счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в обжалваната му част.
Варховният касационен съд, търговска колегия, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въпреки процесуалната допустимост на касационна жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 ГПК, по следните съображения:
За да приеме за основателен иска на [община], с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата от 12380.52лв., Пловдивският апелативен съд е съобразил решението от 14.06.2006г. по т.дело № 199/2006г. на ВКС, ТК ІІ т.о., с което е прогласена нищожността на договор за приватизационна продажба на магазин за хранителни стоки в [населено място], сключен между страните по делото. Приел е, че ответникът – касатор ЕТ С. П. държи магазина без правно основание, поради което дължи обезщетение на Общината в размер на наема, определен по Наредба / Тарифа на [община] за отдаване под наем на имоти частна държавна собственост, считано от 14.06.2006г.
Касационното обжалване е допустимо при някоя от предпоставките на чл.280, ал.1, т.1,т.2 и т.3 ГПК.
Касаторът поставя следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:
1.Държателят, упражнил право на задържане, дължи ли обезщетение за имота, преди да бъде заплатена насрещната престация по прогласения за нищожен договор, при допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
2.С иска по чл.59 ЗЗД следва ли да се докаже едновременното обогатяване и обедняването на собственика и чия е тежестта за доказване на този факт, при допълнителния критерий на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
3.Упражненото право на задържане е ли е правно основание за държането на имота.
Първият въпрос не е обуславящ изхода на делото, тъй като с решението за обявяване на договора за приватизация за нищожен, [община] не е осъдена да върне полученото от касатора – купувач по приватизационната сделка, нито на касатора е признато право на задържане. Чл.34 ЗЗД предвижда връщане на даденото по нищожен или унищожен договор. Искането за връщане на даденото по нищожен или унищожен договор, както и искането за едновременно изпълнение по чл.90 ЗЗД трябва да бъде заявено от страната пред съда. Съдът не се произнася служебно всяка една от страните да върне полученото от другата страна по нищожен договор.
Не е налице и допълнителния критерий – противоречие с практиката на съдилищата. Неоснователно е позоваването на решение №155 / 29.10.2004г. по гр.дело № 255/2003г. на Бургаския окръжен съд и решение № 29 по гр.дело №10/2005г. на Бургаския апелативен съд, които не са влезли в сила, а от направената отметка последното е било отменено с решение на ВКС по гр.дело №18.01/2005г. и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Бургаския апелативен съд. Обективно неотносимо е решение №569/23.02.1965г. по гр.дело №2586/63г. на ВС Іг.о. с оглед на различния правен въпрос, който е разрешен по двете дела. С решението по гр.дело №2586/63г. ВС се е произнесъл по иск по чл.90 ЗЗД. Същото се отнася за решение №685 по гр.дело2989/63 г. на ВС и решение №1012/25.03.1959г. по гр.дело №539/59 г. на Іг.о. и решение №3816 по гр.дело № 2461/83 г. на ВС, Іг.о.
Вторият въпрос е от значение за изхода на делото, но не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК тъй като липсва обективен идентитет между разрешените правни въпроси. Конкретно с решение №2211 от 3.01.2005г. по гр.дело № 1841/2003г. на ВКС, ІV гр.дело, е прието, че тежестта за доказване на факта на получаване на доходи от ответника от работата с кран, както и че не е могъл да получи доходи в размер на исковата сума е на ищеца по делото. Действително с влязло в сила решение по гр.дело №130/2008г. на Смолянския окръжен съд е уважен иск на ЕТ срещу [община] за извършени от търговеца подобрения в магазина за сумата от 44280 лв., но не е допуснато задържане на имота до заплащане на цената на подобренията. Размерът на обедняването на [община] е доказано чрез назначената от съда експертиза.
Третият въпрос също не е обуславящ изхода на делото защото със съдебните решения, по които са разрешени споровете между страните по исковете по чл.26 ЗЗД и чл.73 ЗС на касатора не е признато право на задържане и едновремонност на изпълнение на престациите по чл.90 ЗЗД. Правото на задържане, когато е признато от съда със съдебно решение, е основание подобрителя да държи вещта, докато му бъдат изплатени извършените в имота подобрения. Независимо от това не е налице допълнителния критерий по чл.290, ал.1, т.1 ГПК. ППВС №6/74г. дава разрешение на въпроса за правото на подобрителя след унищожаване, разваляне или отменяване на придобивното основание. Собственикът на вещта има право на добивите от нея, дори когато на владелеца е признато право на задържане за заплащане на подобренията, съгласно ТР №29 от 2.06.1962г. на ОСГК на ВС.
В заключение въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Разноски на [община] не следва да се присъждат, въпреки своевременно направеното искане по чл.80 ГПК, тъй като не представя документ за направените за тази инстанция разноски. Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът по касация има право на направените по делото разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №739 от 5.11.2010г.по гр.дело №847/2010г. на Пловдивския апелативен съд, гражданска колегия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: