О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
София 20.09.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. №2899 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274, ал.2 във връзка с чл.280, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Р. Б. със съдебен адрес в [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. С. срещу определение №304 от 18.04.2013г. по ч.т.д. №1836/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., с което е оставена без разглеждане частната касационната жалба на жалбоподателя поради недопустимост на касационното производство. Основанието за оставяне без разглеждане на касационната жалба е разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, след нейното изм. ДВ.бр.100 от 2010г., в сила от 21.12.2010г. Жалбоподателят сочи две основания за незаконосъобразност на определението – упражняването на правото на жалба е по указание на съда и цената на исковете не би трябвало да определя правото на обжалване с оглед на същността на спора.
Ответникът [фирма] – София поддържа становище за неоснователност на частната жалба. Няма направено искане за присъждане на разноски.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
Определението е правилно.
С изменението на ал.2 на чл.280 ГПК / ДВ бр. 100 от 2010г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. по граждански дела и до 10 000 лв. по търговски дела. Правилно съставът на ВКС, ТК, след като е съобразил цената на обективно съединените установителни искове, всеки един от тях под посочения в закона минимум, както и датата на подаване на частната жалба 15.02.2013г. е приложил императивната разпоредба на чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК изм., създаваща процесуална пречка за разглеждане на жалбата срещу въззивното определение от ВКС. С предявените установителни искове ищецът – частен жалбоподател е искал да оспори съществуването на вземане на ответното дружество по издадена заповед за изпълнение от 5.10.2009г., по гр.дело № 43 220/2009г. по описа на СРС за сумите от 1596.15 лв., представляваща дължима главница по договор за кредит от 3.08.2006г. и лихва в размер на 555.20 лв. за просрочената главница, съединени с иск по чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността договор за кредит от 3.08.2006г. за сумата от 4000 лв. Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, към която препраща чл.274, ал.4 ГПК е императивна и за приложението й съдът следи служебно. Меродавна за приложението й е цената на иска, а не характера на предявените искове. Обстоятелството, че въззивният съд е посочил обжалваемост на постановено определение, не създава права на страната да го обжалва, предвид императивната забрана на закона.
С оглед на изложеното съставът на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №304 от 18.04.2013г., постановено по т.д. №1836/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: