О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 859
София, 26.11.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина Караколева
Мариана Костова
като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д.№ 837 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274, ал.3 от ГПК.
Жалбоподателят “ЖО В.” ООД, чрез адв. К. със седалище в гр. София обжалва определение №14425/08.12.2009г., постановено по ч.гр.д.№11155/2009 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждането от 19.10.2009 г. на Софийски районен съд, 53 състав по ч.гр.дело № 44419/2009 г. С последното е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение поради непосочване на адреса на длъжника. В частната касационна жалба той твърди, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение не му е бил известен адреса на длъжника и е представил справка за пълния му адрес с въззивната жалба, обстоятелство което е следвало да бъде взето предвид от въззивния съд при постановяване на определението. Счита още, че е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по процесуалния въпрос за приложението на чл.101 ГПК в заповедното производство.
Ответникът Ю. В. П. от К. не взема становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение на въззивен съд постановено по особеното заповедно производство.
За да бъде допуснато въззивното опредление до касационен контрол, трябва да са налице някои от предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК, съгласно препращащата норма на чл.274, ал.3 от ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди определението на първоинстанционния съд, е приел, че подаденото от жалбоподателя заявление не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.2 ГПК защото в заявлението не е посочен адрес на длъжника. Прието е, че разпоредбата на чл.410, ал.2 ГПК не препраща към чл.129, ал.2 ГПК в случаите в които се ползва образец на заявлението.
Релевантният за конкретния спор процесуален въпрос е за редовността на заявлението по чл.417 ГПК и дали съществува задължение за районния съд да даде указание на заявителя да отстрани констатираните нередовности, в случая посочване на адреса на длъжника/ спр. т.5 от заявлението/. Независимо, че е изпълнено изискването за посочване на значимия за спора процесуален въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, не е налице допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. По въпроса дали съществува задължение за първоинстанционния съд да укаже на заявителя да отстрани нередовностите на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение има установена съдебна практика на ВКС. Обжалваното определение не противоречи на определение № 362/30.12.2008 г. по ч.т.д.№ 325/2008 г. на ВКС, ТК-І т.о., на определение № 431/09.12.2008 г. по ч.т.д.№ 414/2008 г. на ВКС ТК-ІІ т.о, на определение № 295 от 9.04.2010 г. по ч. т. д. № 116/2010 г. на ВКС, I т.о. и др., с които е прието, че разпоредбата на чл.101 от ГПК не намира приложение за заповедното производство. С оглед на цитираната практика на ВКС, ТК сезираният районен съд за издаване на заповед по чл.417 от ГПК няма задължение да дава указания за отстраняване на недостатъци на подаденото пред него нередовно заявление. Изобилната и вече непротиворечива съдебна практика по поставения процесуално правен въпрос изключва подържаното основание за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 14425/08.12.2009 г., постановено по ч.гр.д.№ 11155/2009 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: