О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
С., 02.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 02.06. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К. М. К.
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 992/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат Ц. Ч., с вх.№3710 от 26.08.2010 год. на Варненския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 23.08.2010 год., срещу Решение №122 от 20.07.2010 год. по т.д.№281/2010 год. на Варненския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено Решение №24 от 10.03.2010 год. по т.д.№384/2009 год. на Шуменския окръжен съд, в частта, с която на основание чл.517, ал.3 ГПК е прекратено ответното дружество [фирма], [населено място] по иска на настоящия касатор, в качеството му на взискател, овластен от съдебния изпълнител да го предяви, поради изпълнение, насочено върху дяловете на длъжника Д. М. К. лично и като [фирма], който е ограничено отговорен съдружник и притежава дялове в това дружество. Първоинстанционното решение е отменено само в частта, с която е назначен за ликвидатор И. С. В. и на основание чл.156, ал.2 ТЗ за такъв е назначен управителят на дружеството, който същевременно е и длъжникът в изпълнителното производство- Д. М. К.. Касаторът твърди, че обжалваното решение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която дружеството е обявено в ликвидация, както и в частта, с която за ликвидатор е назначен длъжникът в изпълнителното производство, е неправилно, постановено в противоречие с практиката на ВКС. Поставя като значими за изхода на делото следните правни въпроси:1/Допустимо ли е съединяването на исковото с охранителното ликвидационно производство, като подържаното от касатора допълнителното основание за достъп до касация по този въпрос с оглед представената съдебна практика следва да се квалифицира като такова по чл.280, ал.1,т.2 ГПК; и 2/Длъжен ли е съдът да назначи за ликвидатор управителят на ответното дружество с ограничена отговорност, ако то е прекратено по иск на взискателя с правно основание чл.517, ал.3 ГПК, овластен от съдебния изпълнител, който управител на дружеството е длъжникът в изпълнителното производство?. Касаторът подържа, че разрешаването на втория въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото- основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище.
Първият поставен въпрос за допустимостта на съединяването на исковото с охранителното производство по ликвидация е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор и действително е разрешен в противоречие с представените от касатора съдебни решения. Те, обаче, са постановени, когато регистърното производство се развивало пред съда. С влизането в сила на ЗТР, тази практика е изоставена и първият поставен от касатора въпрос е разрешен с решение №159 от 15.12.2009 год. по т.д.№389/2009 год. на ВКС, Т.О., постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което формира задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР1-2010 ОСГК. С това решение е постановено прекратяване на дружеството с ограничена отговорност по иска с правно основание чл.155, ал.1, ТЗ и на основание чл.156, ал.1 във връзка с исковото производство е открито производството по ликвидация. След като с него фактически е даден отговор на въпроса за допустимостта на съединяването на исковото с ликвидационното производство, въззивното решение не следва да се допуска до касация по този въпрос.
Вторият поставен въпрос е също от значение за изхода на конкретното дело. По него няма установена съдебна практика. Разрешаването му ще е от значение за изпълнение действителните цели на ликвидационното производство за защита интересите на кредиторите, какъвто е и ищецът по иска с правно основание чл.517, ал.3 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №122 от 20.07.2010 год. по т.д.№281/2010 год. на Варненския апелативен съд, ТО, в частта, с която за ликвидатор на прекратеното по реда на чл.517, ал.3 ГПК [фирма] е назначен неговият управител Д. М. К..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на същото решение в останалата му част.
УКАЗВА на жалбоподателя на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 25 лв ДТ, както и да представи доказателства за това.
След представяне на доказателства за внесена ДТ, делото да се докладва на председателя на І Т.О. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: