ОПРЕДЕЛЕНИE
№ 625
[населено място], 15.09.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. №36/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното: Производството е по чл.288 ГПК.
Касаторите И. Й. С. от [населено място] и [фирма] -С., чрез адв. М. Неврокопски са обжалвали решение №66 от 27.07.2009г., постановено по т.дело №134/2009г. на Апелативен съд -Б., търговски състав, с което е потвърдено решение №48 от 9.03.2009г. по т.дело № 131/2008г. на Бургаския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на касаторите срещу Д. В. Д. за несъществуване на задължение по запис на заповед за сумата от 300 000 евро от 4.06.2004г., с издател касаторите и за осъждане на Д. да върне на [фирма] сумата от 135 000 лв., събрана по изпълнителното дело, образувано въз основа на издаден изпълнител лист на основание записа на заповед от 4.06.2004г. С това решение са били присъдени в полза на Д. разноски в размер на 15 050 лв., а с обжалваното въззивно решение — 5000лв. Жалбоподателите твърдят, че въззивното решение е нищожно, недопустимо и неправилно. Искането им е за отмяната му и постановяване на решение, с което да бъдат уважени предявените обективно съединени искове, алтернативното искане е за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Като основания за достъп до касация касаторите подържат тези по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т.З ГПК. На първо място се твърди, че решението е постановено в противоречие с постоянната практика на ВКС – без да се посочва -отнасяща се до основанията за събиране на нови доказателства, визирани в хипотезата на чл.266, ал.З ГПК и задължението на въззивната инстанция да допусне събирането на доказателства когато страната е била лишена от събирането им поради процесуални нарушения. В случая касаторите се позовават на нарушение на правата им за събиране на доказателства, предоставени им като страна в процеса с чл.200, ал.2 и ал.З ГПК и на правото им да изслушат устното заключение на вещото лице, да му поставят въпроси, излагане на становище във връзка с приемането или оспорването на експертизата и правота им да искат назначаване на тройна експертиза. На второ място касаторите сочат като съществен процесуален въпрос, решаван противоречиво от съдилищата този по приложението на чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността/ отм/ – нарушено ли е правото на участие на страната в процеса когато съдът откаже отлагане на делото, поради това, че в болничния лист не е отбелязано изрично, че лицето не може да се яви в съдебно заседание. Като противоречива съдебна практика се сочат решение № 141 ат 19.02.2009г. по гр.дело №646/2008г. на IV г.о. на ВКС, две решения на НК на ВКС по н.о.х.д. №64/2009г. и по н.о. х.д. № 553/2008г. и две решение на Върховния административен съд, постановени по адм. д. № 176/2008г. и 12956/2008г. Твърди се, че описаните в жалбата пороци са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, защото „водят до опорочаване на цялото съдебно решение по същество и възприемането на погрешна фактическа обстановка от въззивния съд“, както и на липсата на достатъчно практика по приложението на ГПК, в сила от 1.03.2008г., по поставените в жалбата въпроси.
Ответникът по касация Д. Д., чрез адв. Ю. К. в писмен отговор по същество изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа становището си за неоснователност на предявените от ищците искове и в този смисъл прави алтернативно искане за оставяне в сила на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страни във въззивното производство, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение на въззивен съд.
Допускането на касационно обжалване е обусловено от кумулативното наличие на предвидените в чл. 280, ал.1 ГПК предпоставки: общата предпоставка по ал. 1 – решението да съдържа произнасяне по значим за конкретното дело материалноправен и/или процесуалноправен въпрос и допълнителните предпоставки, специфични за всяко от трите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. За да бъде извършена, обаче, преценка относно наличието на изброените предпоставки, необходимо е преди всичко да е посочен точно и ясно въпросът, по отношение на който се твърди, че тези предпоставки са осъществени.
За да постанови обжалваното решение Бургаският апелативен съд е приел, че ищците по делото не са доказали твърдението си за несъществуване на задължението по издадения в полза на ответника Д. Д. на основания чл.237 б“е“ ГПК отм. изпълнителен лист въз основа на запис на заповед от 4.06.2004г., съгласно който И. С. и [фирма] се задължават да му заплатят сумата от 300 000 евро, част от която, в размер на 122 775.19 лв., е била събрана по изп. дело № 20077080400199 на ЧСИ Т. К., платена от търговското дружество-ищец. Съдът е приел, че подписът върху записа на заповед е на ищеца И. С., доказано чрез назначената графологична експертиза и е направен извод за действителност на изпълняемото право, независимо от това, че е поставен печат различен от използваните и представени като сравнителен материал от дружеството печати. Въззивният съд е изложил съображения по повдигнатите във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения по приложението на отделни разпоредби на ГПК, отнасящи се до правото на страната да иска отлагане на делото – чл.142, ал.2 и участие при събиране на доказателства – чл.200, ал.2 и ал.З ГПК. Прието е за правилно даването на ход на делото по събирането на доказателствата и по същество от окръжния съд, след като в депозираната от С. пред окръжния съд молба с искане за отлагане на съдебното заседание от 16.02.2009г., поради неговото и на пълномощника му заболяване, няма изразено становище от ищците по представената от експерта – графолог експертиза – оспорване на експертизата, изразяване на несъгласие с изводите на вещото лице и искане за допускане на нови доказателства. Съдът се е позовал на чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинските експертизи за работоспособността / отм./, че не са налице основания за отлагане на делото, след като в издадените болнични листове липсва отбелязване, че лицето не може да се яви в съдебно заседание, както и на разпоредбата на чл.266, ал.1 ГПК като е отказал назначаване на тройна графологична експертиза, поради настъпилата преклузия за събиране на нови доказателства. Прието е за правилно приключването на производството пред първата инстанция след като страната не е направила искания за допускане на нови доказателства или оспорване на заключението на вещото лице. След прилагане на разпоредбата на чл.272 ГПК апелативният съд е отбелязал, че възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд по съществото на спора – за характера на записа на заповед като ценни книга и абстрактна търговска сделка, за твърдението за съществуваща каузална сделка, за необходимостта от подпис и печат като елементи от записа на заповед, изводите му относно възраженията на ищците по съществото на експертизата, вкл. дали вещото лице е изградило изводите си въз основа на оригиналната запис на заповед или приложеното по делото ксерокопие.
Процесуалният въпрос за основанията за събиране на нови доказателства от въззивния съд, визирани в хипотезата на чл.266, ал.З ГПК е въпрос от значение за изхода на делото, поради което е осъществена първата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за селектиране на касационните жалби.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На настоящия състав не е известна задължителна за съдилищата практика на ВКС по приложението на чл.266, ал.З във връзка с чл.200, ал.2 и ал.З ГПК, с оглед на конкретизираните в т.2 на ТР №1/19.02.20Юг. на ОСГТК на ВКС актовете на ВКС, които формират задължителна за съдилищата практика по приложението на закона.
Доколкото касаторите се позовават на противоречива съдебна практика на съдилищата по приложението на чл.142, ал.2 ГПК във връзка с чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинска експертиза на работоспособността/ отм. отм., бр. 36 от 14.05.2010 т.1 настоящата инстанция намира, че не е осъществена допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Съгласно чл. 18, ал. 2 Наредбата за медицинската експертиза за работоспособността/ отм/ при определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен да се явява пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако в графа „бележки“ на болничния лист изрично е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт. В представените решения, постановени по наказателни дела, ВКС се е позовал и на други обстоятелства, които са били налице и при наличието на които е прието от съдилищата, че е нарушено правото на защита на подсъдимия — късното връчване на призовки за съдебно заседание и нарушаване на правото да упълномощи адвокат, правото на подсъдимия да дава обяснения по обвинението при всяко положение на делото, като доказателствено средство в наказателния процес. В решение № 141 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 646/2008 г., IV г. о., ГК е прието, че е нарушено правото на участие на касатора в процеса при наличие на допълнително обстоятелство – страната своевременно е направила искане за събиране на доказателство по делото пред въззивната инстанция и поради даване ход на делото по същество само в едно съдебно заседание пред Врачанския окръжен съд това доказателство не е събрано. С оглед на дадените в т.З на ТР №1/19.02.20 Юг. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата разяснения, приложените с касационната жалба актове на Върховния административен съд, като актове постановени от стоящ извън системата на гражданските съдилища орган обективно не могат да бъдат източник на противоречие в практиката на съдилищата, по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Както се посочи по-горе, постановеното въззивно решение съдържа произнасяне по значим за делото процесуалноправен въпрос, свързан с правомощията на въззивния съд при преценка на основанията за събиране
на доказателства по чл.266, ал.З ГПК. Доколкото по поставения правен въпрос няма установена задължителна за съдилищата практика, касационното обжалване ще следва да бъде допуснато по чл.280, ал.1, т.З ГПК.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК съставът на Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №66 от 27.07.2009г., постановено по т.дело №134/2009г. на Бургаския апелативен съд, гражданска колегия, търговски състав.
УКАЗВА на касаторите И. Й. С. от [населено място] и [фирма] — С. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят по делото документ за внесена ДТ по сметка на ВКС в размер на 14 434.80 лв., като им се съобщи, че в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на платежния документ делото да се докладва на Председателя на първо т.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: