О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 876
София, 23.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 09.12. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 512/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК по повод подадена касационна жалба от Н. гр.София, чрез адвокат А. М., с вх.№10050 от 24.09.2009 год. на В. окръжен съд срещу решение №278 от 29.07.2009 год. и допълнително такова от 29.03.2010 год., двете по гр.д.№591/2009 год. на В. окръжен съд, с които е обезсилено решение №326 от 29.04.2009 год. по гр.д.№2376/2008 год. на В. районен съд, с което ЕТ „А. К.” ,гр.Велико Т. е осъдена да заплати на касатора сумата 690 лв., представляваща финансова неустойка, дължима по Договор №04-0546/29.03.2006 год. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от Н., сключен между касата и ответницата Е. К.”, наложена й с влязлата в сила Заповед №РД—09-1132 от 03.07.2006 год. в частта по т.2-6 , на Директора на Р., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. За да обезсили първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес за ищеца. Влязлата в сила Заповед на Директора на Р. представлява индивидуален административен акт, поради което представлява и самостоятелно изпълнително основание по чл.268,т.1 А.. Недопустимо е вземането, установено по основание и размер с влязъл в сила административен акт, да се предявява по исков път с осъдителен иск.
Касаторът Н. твърд, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Навежда довода, че независимо че вземането е установено по основание и размер с влязъл в сила административен акт, породеното от него вземане на основание чл.269, ал.2 ГПК подлежи на изпълнение по реда на ГПК. Заповедта не представлява акт подлежащ на изпълнение по смисъла на чл.426, ал.1 ГПК, а основание за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ- чл.417, т.1 ГПК. Как ищецът да реализира вземането си- чрез заповедното производство или общия исков път е въпрос на негова преценка. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. „Съществува ли правен интерес от водене на осъдителен иск, след като ищецът разполага с изпълнително основание по чл.268 АПК?” 2. ”Наличието на влязъл в сила административен акт, представляващ основание за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по смисъла на чл.417, т.1 ГПК, задължава ли носителят на вземането, в случая Директорът на Н. да избере заповедното производство или може да го търси по общия исков път.” Твърди, че по тези въпроси съществува противоречива съдебна практика и разрешаването им ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол, с оглед характера на въззивното решение, което е по допустимостта, а не по основателността на иска, въпреки ограничения на чл.280, ал.2 ГПК за размера на обжалваемия интерес.
Ответницата не взема становище по касационната жалба.
Поставените правни въпроси са обусловили изхода по конкретното дело. Не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, защото представеното Определение №29 от 25.02.2009 год. по ч.гр.д.№584/2008 год. на Хасковския окръжен съд няма данни да е станало необжалваемо, поради което не доказва противоречива съдебна практика. Поставените правни въпроси, обаче са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, свързани със сравнително новия институт на заповедното производство, поради което на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК обжалваното решение на В. окръжен съд ще следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №278 от 29.07.2009 год. и допълнително такова от 29.03.2010 год., двете по гр.д.№591/2009 год. на В. окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя на основание чл.18, ал.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 25 лв. ДТ, както и да представи доказателства за това.
След представяне на доказателства за внесена ДТ, делото да се докладва на председателя на І Т.О. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: