О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
София, 26.01.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 19.01. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 485/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и т.3, ГПК по повод постъпила касационна жалба от „П. ”/П./ АД, чрез юрисконсулт М. Д., с вх.№4091 от 28.03.2011 год. на Бургаския окръжен съд срещу Решение №V-10/25.02.2011 год. по гр.д.№1504/2010 год. на Бургаският окръжен съд, 5-ти въззивен гр.състав, с което частично е отменено уважително решение №1094 от 12.07.2010 год. по гр.д.№460/2010 год. на Бургаския районен съд, ГК и по реда на чл.258 и сл.ГПК е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], [населено място], Т. Н. Р., Д. Н. Р., Н. С. Р. и М. Д. Р. иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземането на банката-ищец по договор №002ОD-S-000020/30.10.2008 год. за овърдрафт по разплащателна сметка солидарно спрямо от ответниците за сумата над 7784.86 евро до претендираната сума в заповедта за изпълнение на парично задължение на основание чл.417, т.2 ГПК в размер на 11 607.07 евро, както и за сумата над 320.50 евро до пълния размер на мораторната лихва от 857.20 евро. С решението на районния съд предявеният от касатора установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК е бил уважен изцяло, като е прието, че по този, трети по ред договор за овердрафт, не е било извършено пълно плащане, а банката- кредитор не е длъжна да приеме предложеното й частично изпълнение/чл.66 ЗЗД/. За да отхвърли частично иска в посочените размери, окръжният съд е счел, че банката е приела предложеното от ответниците пълно погашение на предходните два договора за овърдрафт по разплащателна сметка чрез дадените в залог парични средства от ответниците–физически лица, но със закъснение от няколко месеца, поради което длъжниците не следва да носят последиците от забавата на кредитора. Превалутирането на обезпечителните сметки е направено по курс на долара към датата на прекратяване на договорите, който курс е по-висок от курса към датата на извършване на операцията, какъвто е този по договорите. По тази причина въззивният съд е приел, че със средствата от запорираните сметки на ответниците по първите два договора е погасена и по-голяма част от процесния /трети / договор за овърдрафт по разплащателна сметка.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Като допуснати нарушения на материалния закон сочи тези по чл.66 във вр. с чл.95 и чл.96 ЗЗД, тъй като до банката-кредитор не е било направено валидно предложение от дружеството–длъжник за частично погасяване на задължението по договора, а залогодателите- физически лица обезпечават само предишните два кредита, а не и процесния. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответниците по касационната жалба оспорват основанията за достъп до касация, а по същество–основателността на касационната жалба, претендират разноски.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол- основното- формулиран от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, залегнал в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретния спор, разрешен с обжалваното решение при наличие на допълнителните основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Касаторът [фирма] не е посочил такива въпроси, поради което не е налице общото основание за селектиране на касационната жалба. Той допуска смесване на основанията за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК с тези за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Преповтаряните доводи за неправилност на решението, съдържащи се в изложението към касационната жалба по смисъла на чл.284, ал.3,т.1 ГПК могат да се квалифицират като основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, които обаче не представляват същевременно и основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. По твърдяната неправилност на обжалваното решение ВКС може да се произнесе, само ако касационната жалба бъде допусната до касационен контрол.
Не са налице и подържаните допълнителни основания за достъп до касация. Противоречивото разрешаване на спорните въпроси от двете съдебни инстанции при упражнения инстанционен контрол не доказва противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика/вж.т.3 на ТР1-2010-ОСГКТК/. Касаторът не е изпълнил и дадените му с Разпореждане от 30.03.2011 год. на Бургаския окръжен съд указания да представи съдебни решения, с които да подкрепи доводите си за наличие на противоречива съдебна практика.
Подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК дори не е мотивирано чрез двете предпоставки, дадени в кумулативна връзка- разрешаването на правния въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Наличието на това основание за достъп до касация, е мотивирано само чрез твърдяното нарушение на закона по конкретния казус.
С оглед изхода на делото на основание чл.81 във вр. с чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответниците ще следва да бъде присъдена сумата 2 600 лв. разноски по делото.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №V-10/25.02.2011 год. по гр.д.№1504/2010 год. на Бургаският окръжен съд, 5-ти въззивен гр.състав, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма], [населено място], Т. Н. Р., Д. Н. Р., Н. С. Р. и М. Д. Р. иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземането на банката по договор №002ОD-S-000020/30.10.2008 год. за овърдрафт по разплащателна сметка солидарно спрямо от ответниците за сумата над 7784.86 евро до претендираната сума в размер на 11 607.07 евро, както и за сумата над 320.50 евро до пълния размер на мораторната лихва от 857.20 евро.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [фирма] сумата 2 600 лв. разноски по делото.
В останалата част решението, като необжалвано е влязло в сила
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: