О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 717
София, 29.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 21.10. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 382/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод подадена касационна жалба от „Р. Шумен 1884” АД гр.София, чрез адвокат Д. Н., с вх.№774 от 29.01.2010 год. на Шуменския окръжен съд срещу решение от 11.01.2010 год. по в.гр.д.№704/2009 год. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение №Т 121 от 01.10.2009 год. по гр.д.№2470/2009 год. на Шуменския районен съд, Х. състав, в частта, с която са уважени предявените от „В и К. гр.Шумен против касатора установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК и е признато за установено, че „Р. Шумен 1884” АД, гр.София дължи на „В и К- Шумен” ООД сумата 52 049.45 лв. представляваща стойността на извършените услуги водоснабдяване и канализация за периода 11.09.2008 год.-18.12.2008 год., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.01.2009 год. до окончателното й изплащане, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №19 от 12.01.2009 год. на Шуменския районен съд. Касаторът твърди, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като районният съд се е произнесъл извън родовата си компетентност и поради некоректното изписване на диспозитива по осъдителния иск, фактически в тази си част решението е постановено спрямо клона на дружеството ответник. Подържа евентуално, че обжалваното решение е необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото ищецът не е доказал размера на исковите си претенции съобразно чл.14 ,ал.2 на сключения между страните Договор за доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадъчните води №45 от 03.06.2008 год. За целта не е била назначена техническа и икономическа експертиза, като размерът на исковите претенции е определен от съда по реда на чл.162 ГПК. Касаторът подържа основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Мотивира се, че произнасянето по сочените от него правни въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а именно:1/”Каква е структурата, р.п. размерите на предявените от ищеца искове”; 2/”По начина на формулиране на диспозитива на първоинстанционното съдебно решение, дали съответства на изискванията на чл.236, т.4 ГПК и кого ангажира със съответните последици- дали принципала на дружеството –ответник или клона му?” 3/”Допустимо ли е по иска с правно основание чл.422 , ал.1 ГПК, при изрично възложена на ищеца доказателствена тежест, въпреки не проявената активност, съдът да приеме за доказан искът по основание и размер?” 4/”Допустимо ли е независимо от характера, съдържанието и параметрите на договорните отношения между страните, р.п. да се присъжда заплащането на такса за отвеждане и пречистване на отпадъчни води в размер несъответстващ на реалното количество отпадни води”.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна активно легитимирана за това срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр.с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Поставените от касатора „Р. Шумен 1884” АД гр.София, чрез адвоката му правни въпроси, не представляват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а именно разрешаване на значим за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, произтичащ от предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска. Питането на защитата на кастора за структурата/вероятно има пред вид предмета/ и размера на исковата претенция не е обусловило правните изводи на решаващия съд, а е относимо към задължението на ищеца да посочи спорното право. Действително, че съдът се произнася по предмета на спора, но той се въвежда от ищеца чрез основанието и петитума на иска, арг. от чл.127, ал.1,т.3,4 и 5 ГПК. В останалите три въпроса, чрез питанията си за допустимост, касаторът въвежда доводи за допуснати процесуални нарушения- твърдения за неправилно посочване от районния съд на страните в диспозитива на решението/арг. от чл.236, ал.1,т.4 ГПК/, приемане за установени обстоятелства, за които ищецът не е ангажирал доказателства/ арг. от чл.235, ал.2 ГПК/, въпреки указаната му доказателствена тежест. Тези твърдения биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и такива за достъп до касация. Последните са изброени изчерпателно в чл.280, ал.1 ГПК и не препращат към чл.281,т.3 ГПК.
С оглед, обаче, на доводите на касатора за недопустимост на обжалваното въззивно решение и съобразно задължението на Върховния касационен съд да се произнесе по допустимостта на въззивното решение извън формулирания от касатора правен въпрос/т.1 ТР-1-2009 –ОСГКТК/, обжалваното въззивно решение ще следва да се допусне до касационен контрол.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.01.2010 год. по в.гр.д.№704/2009 год. на Шуменския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя на основание чл.18, ал.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 1 061.09 лв., както и да представи доказателства за това.
След представяне на доказателства за внесена ДТ, делото да се докладва на председателя на І Т.О. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: